Веселото гробище

39

Димо Гетов бе паднал по очи отстрани на Трона, а около него имаше огромно петно кръв. На Трона седеше Щурата Стела и стискаше ловджийската пушка в ръцете си.

- Убийство е, нали? - Тя тихо попита комисаря.

- Вън! - изкрещя в отговор той. - Писна ми от сеирджии!

- Не е сеир смъртта на приятел - с достойнство отвърна Стела и тръгна към изхода. - А мъка, само мъка, господин полицай...

Приближиха се към трупа. Доктор Моренов се наведе над тялото, огледа го, надигна ризата за малко и отново я спусна.

- Откога е така, докторе? - не издържа Мишената.

- Близо денонощие... Погледни тези морави, почти черни участъци по кожата...

- Не искам - бързо отвърна комисарят. - Значи убийството е станало вчера. Отдръпни се, за да направи Ванката няколко снимки.

Доктор Моренов направи място. Фотографът Иван Тенев изщрака няколко кадъра, но поясни:

- Не гарантирам за качеството, Мишена. Светлината не достига.

- Важна е обстановката - бързо отговори комисарят. - Докторе, помогни ми да го обърнем!

Двамата мъже обърнаха трупа. Съдебният медик отново се наведе и каза:

- Дайте повече светлина! Ето тук! - посочи им той областта около гушата на Димо Вълкобореца.

Радо и Мишената насочиха фенери натам.

- Какво има, докторе? - припряно изрече Донов.

- Няма ясно изразена прорезна рана.

- Не те разбирам.

- Убийството не е извършено с нож.

- А как?

- Утре ще ти кажа.

- Кажи сега предположенията си! - развика се комисарят.

- Не виждам повече - отговори спокойно доктор Моренов, който никога не обръщаше внимание на припряността на полицая. - Като се махне кръвта, ще бъда по-точен.

- Значи да не търсим оръжието на престъплението?

- Не съм казал подобно нещо - отвърна лекарят.

- Юнако, извикай санитарите! - нареди комисарят.

Радо ги повика, двамата мъже вдигнаха тялото и го понесоха. Едва когато излязоха през процепа, сложиха трупа върху носилката и го покриха.

- Вървете - каза им Радо. - Почивайте по пътя, защото имаме още работа тук.

- Накъде да вървим? - попита доктор Моренов, който също тръгна със санитарите.

- Аз ще дойда с вас - обади се Адриан Мазачо. - Ели - обърна се той към дъщеря си, - ти няма ли да дойдеш с мен?

- Тя трябва да чака - каза властно Вампора.

- Не се притеснявай, татко. Траян ще ме изпрати - успокои го Валерия.

Мазачо се намръщи, аха да добави нещо, но си премълча.

- И аз ще си ходя - обади се Щурата Стела. - Вампоре - приближи се тя до кмета и тихо му каза: - Този полицай нищо няма да направи!

- Не говори глупости, Стело! - избоботи тихо Вампора.

- Смъртта на Димо е наша отговорност.

- Не може сами да открием убиеца! - приближи се към тях и Максим Балабана.

- Трябва да го открием! - твърдо изрече дребната жена. - Иначе един от нас ще бъде следващият!

- Ти си луда жена! - развика се кметът.

- По-тихо - прекъсна го Балабана.

- Луда съм! Затова ми викате Щурата Стела - тихо изрече дребната жена, избърза напред и пое пред останалите.

Групичката с тъжния товар тръгна нагоре по склона, окървавен от последните отблясъци на залязващото слънце.