- Стига вече! - каза Велизар Вампора, подаде на Максим Балабана лопатата, покачи се по стълбата и излезе от гроба.
Бончо Гладиатора, Максим Балабана и Велизар Вампора бяха от шест сутринта на гробищата, за да изкопаят земята, която да приюти Коко Хлопката.
- Да идем да се приготвим! - нареди кметът.
- Ти си готов вече - измърмори Бончо Гладиатора, като посочи вратовръзката на набора си.
- Друга вратовръзка трябва да сложа, ризата да сменя... По-официално трябва да е всичко - каза кметът и въздъхна. - Трябва да бия камбаната, когато пристигне катафалката от града.
- Да вземем пушките, а? - предложи горският.
- Добра идея - подкрепи го Бончо Гладиатора.
- По три изстрела, става ли? - включи се отново Вампора.
- Става.
- Блазе му на Коко! - въздъхна неочаквано Бончо Гладиатора.
- Какво? - извиси се над него Балабана.
Бончо Гладиатора отстъпи назад, но продължи:
- Искам да кажа, че Коко има кой да го изпрати, ама този от нас, който остане последен...
- Ще се радва, че е последен! - изръмжа Вампора.
- И все пак - блазе му на Коко! - повтори Бончо.
- Ако искаш и теб може да сложим вътре! - ядоса се Вампора.
Тримата се спогледаха и замълчаха. Неочаквано Бончо Гладиатора се разкрещя:
- Вижте бе, вижте! Пак има! Вчера имаше яйце, сега пак!
Проследиха ръката му, която сочеше към Прокълнатия гроб. Върху него се белееше яйце. Тримата мъже тръгнаха натам.
- Някоя птичка го е изпуснала от гнездото си - предположи Максим Балабана.
- Откога птичките снасят кокоши яйца? - подигра го кметът.
- Глухата Марина каза, че е черна магия - продължи Бончо Гладиатора.
- Черна магия! - изсумтя кметът и се наведе надолу.
- Не го настъпвай! - примоли се Бончо. - Може да е космическото яйце...
- Няма как да стане! Запъртък някакъв... - Вампора под бутна с крак яйцето, то се търкулна към падинката на Прокълнатия гроб.
- А може някой да ни припомня нещо... - прошепна Бончо Гладиатора.
- Не си го и помисляй! - просъска Велизар Вампора.
- Пази боже! - тихо промълви Максим Балабана.
Вампора се наведе, грабна един камък и удари яйцето.
- Видяхте ли? - каза той, като посочи разтеклия се по камъка жълтък. - Обикновено яйце!
- Но кой го слага на Прокълнатия гроб? - прошепна Бончо Гладиатора.