Веселото гробище

136

- Нали след инцидента Вампора и Балабана дойдоха при мен? - обади се доктор Дарев. - Значи аз не съм стрелецът. А и бях болен тогава...

- Да, тогава ризата ти е била с дълъг ръкав... Но и сега си облечен така... - Траян дръпна рязко единия ръкав на доктора, който се скъса. - Видяхте ли? - Той посочи белезите по ръката на фелдшера. - Така са го одрали храсталаците, докато бяга от Темното езеро до лечебницата!

- Не позна - усмихна се накриво Емилия. - Това са белези от нашата любовна игра...

Дареви се облегнаха на бар плота.

- Но ноктите ти са изрязани дълбоко - повдигна ръката й нагоре Траян. - С нож ли го дра?

Емилия прегърна брат си. Траян излезе иззад бар плота и се приближи към жената.

- Връщаш се бясна вкъщи от провалената ти среща при Водопада... Балабана звъни на доктора, но ти се обаждаш - продължи той. - Разбираш, че брат ти не е убил Вампора... Веднага измисляш нов план - докато докторът и кралевци се придвижат до лечебницата, ти пробиваш резервоара на кметския джип... Наистина бърза мисъл! Очакваш да катастрофираме някъде... Веднага ли тръгнахте след нас?

- Не си спомням - неопределено отговори Емилия.

- Защо тогава не ни застреляхте на разклона?

Не реагираха.

- Защото щеше да бъде явен разстрел, нали? - насмешливо попита Траян. - Докторе, обади ли се в полицията, за да докладваш за огнестрелната рана на Вампора?

- Той ме помоли да не го правя - отговори бързо Дарев.

- А ти защо не спазваш законите?

- Щях да се обадя, но на другия ден.

- Обади ли се?

- Да.

- Не си, със сигурност знам.

Траян отново се обърна към Емилия.

- В онази нощ ти бързо измисляш новия план - промъкваш се в отделението, слагаш цианкалия в чая на Вампора и Балабана и се връщате в Кралево. Кой ще обърне внимание на една линейка в двора на болницата?

Емилия леко се усмихна.

- Мислиш, че си успяла? - попита я Траян.

Жената само присви очи. Неочаквано хората се раздвижиха, а път си пробиха Велизар Вампора, Максим Балабана и Коко Хлопката. Те застанаха най-отпред и в един глас казаха:

- Живи сме!

- Кучка! - допълни Коко Хлопката. - Само да ми върнат пушката!

Братът и сестрата леко се дръпнаха настрани. Емилия прегърна Розен и му прошепна нещо. После се обърна към кралевци:

- Искате да ни изкарате луди, мутанти, изроди... Не сме - категорично заяви тя. - Ние се обичаме... Дори в народните песни се пее, че за сестрата няма нищо по-мило от брат й. Това, което имаме двамата, е най-красивото нещо на света! - Тя хвана за ръка брат си и повиши глас: - Сигурно ни мислите за шибани извратеняци! Че кои сте вие да ни съдите? Прости селяндури! Ние носим божественото в себе си...

- Ха-ха! - произнесе на срички Траян.

- Трябваше и ти да умреш! - изсъска Емилия.

- Кога? - удиви се Траян от омразата в гласа на Емилия. - В кръга от свещи при Калето? Удавен в ледените води на Водопада?

- Как ме заблуди, мръсно копеле! - прошепна тя.

Емилия и Розен отстъпиха още една крачка встрани, където светлината на прожектора не можеше да ги проследи. Не се виждаха ясно. Тя погали по лицето брат си, кимна му с глава, а после се обърна към хората:

- Сега ще видите истинска целувка между брат и сестра.

Двамата впиха устни един в друг, а кралевци извърнаха глави настрани, отвратени от наглостта на убийците. Емилия се дръпна от брат си, който бавно се свлече надолу, потръпвайки с ръце и крака. Никой не помръдна. Неочаквано тя политна напред и падна на колене. Започна трескаво да опипва с ръце пода. Радо и Мишената се приближиха и извиха ръцете й назад. Траян се приближи и тихо попита Емилия:

- Защо искаше да убиеш Валерия?

- Не мога да имам съперница - отвърна тя.

- Сгреших ли някъде?

- Незначителни подробности.