Веселото гробище

92

- Ще се вмирише багажника - изтърси неочаквано Мишената.

- Да го оставим отворен тази нощ на служебния паркинг - предложи Радо.

Бяха прибрали вълка, още преди да разпитат Траян.

- Само внимавайте с кожата - намеси се Вампора. - Внимателно да се среже откъм корема...

- И главата изотдолу трябва да се извади - обади се и Балабана.

- А да го препарираме не искате ли? - захили се комисарят.

- Ние можем сами - не разбра иронията кралевският кмет.

- Вълкът е доказателство в разследването - обясни Радо.

- Знам, знам - прекъснато Вампора. - Ама като свършите...

- Да не го хвърлите на боклука? - обади се и Балабана.

- Изгаря се в екарисажа - отново поясни младият полицай.

- Няма как да стане! - наежи се кметът. - Ние го убихме, кожата е наша!

- Така е по ловджийския закон - подкрепи го и горският.

- И какво ще правите с кожата?

- Ще я закачим в кръчмата на Мазачо - бързо отговори Вампора. - На него всичките му трофеи изгоряха.

- Става - съгласи се Мишената.

Бе мръкнало. Седяха в двора на Милко и го чакаха да се прибере. Мишената не искаше да отлага разпита му за утре. Откъм боровата гора се чуха хлопатари, които бавно заглъхваха из селото.

- Идва - каза Вампора, който първи съзря фигурата на овчаря.

Милко влезе в двора и четиримата мъже се изправиха. Неочаквано овчарят се хвърли зад един храст и извика:

- Не съм виновен!

- Ей, Изтърван заек, покажи се! - изрева Вампора. - Комисарят иска да те разпита за снощи.

Милко излезе приведен с ръце върху главата си.

- Никой няма да те бие - спокойно каза комисарят, като се приближи към овчаря. - Свали ръцете си.

- Слушам - тихо отговори той.

- Разкажи за снощи!

- Отидох на Калето...

- Защо?

- Да преспя там...

- Последователно разкажи какво видя - обади се Радо.

- Първо видях самодива в бяло... - Запъна се за миг и поясни: - Тук много магии стават...

- Знам - прекъсна го Мишената. - После?

- После видях Балабана как отива към зида, но той мина от едната страна, а внукът на баба Бенда беше от другата...

- После?

- Траян тръгна надолу, Балабана мина там, където бе момчето... После паднаха камъните... И аз отидох да видя...

- А жена видяхте ли? - попита Радо.

- Нали ви казах? - отстъпи назад Милко. - Самодива в бяло...

- А жена от плът и кръв? - настоя младият полицай.

- Такава нямаше - с увереност изрече овчарят.

- Ти защо искаше да спиш на Калето? - сети се Мишената.

- Ами нали ме чакахте пред нас?

- И какво от това?

- Нали щяхте да ме арестувате?

- За какво?

- Нали съм убиец...

- Кого уби, мамка ти! - скочи напред Вампора, последван от Балабана. - Димо, Бончо, Стела?

- Или и тримата заедно? - допълни горският.

- Не! - свлече се на земята Милко и покри отново главата си с ръце.

- Стани! - нареди спокойно Мишената. - Разкажи кого си убил!

- Жена си - отвърна тихо овчарят, но без да става.

- Как точно се случи? - попита Радо.

- Вие знаете...

- Аз не знам - намеси се Балабана.

- Да пусна аз убиец в селото! - затюхка се Вампора.

Радо помогна на Милко да седне на тревата, а останалите го наобиколиха.

- Ще ме арестувате ли пак? - тихо попита овчарят.

- За какво?

- Вие си знаете...

- Убил ли си още някого? - със заплашителен тон попита комисарят.

- Не - веднага отрече Милко. - Освен на жена си, на никого не съм посягал...

- Защо я уби? - попита Вампора.

- Заради детето...

- Разказвай! - нареди кметът.

- Такава красива дъщеря имах... На годинка и осем месеца беше... Рая се казваше и сега е в рая... - Мъжът извади стара снимка и я показа на останалите.

Не я видяха в тъмното, но кимнаха с глави.

- Вижте какво ангелче беше... - Той открито се разплака. - Сега щеше да е абитуриентка...

- А жена ти? - припряно се обади Вампора.

- Не знам дали беше жена, но не беше майка...

- Кажи за убийството - прекъсна го отново кметът.

- Бях стругар в завода... Онзи ден бях втора смяна... Но тогава нямахме поръчки и ни пуснаха по-рано да си вървим... Прибирам се аз...

- А тя е с друг, нали? - сети се Вампора.

- С друг беше...

- Затова ли я уби? - ядоса се и Балабана. - Да беше й теглил майните!

- Теглих й аз майните... А любовникът й се измъкна през това време...

- Не ти ли мина?

- Не ми мина - нито тогава, нито сега...

- Защо?

- Отивам аз на балкона, ама не е откъм улицата... Кухнята има балкон с метални решетки и разстоянието между тях не е малко... Да се успокоя, преди да реша какво да правя... Навеждам се надолу и виждам русата главичка на Рая, синята й панделка...

И започват да идват хора отвсякъде... - задави се Милко и спря.

- Успокой се - потупа го по рамото Мишената.

- Не. Всичко трябва да кажа тази нощ... - през сълзи изрече Милко, пое дълбоко въздух и продължи: - Малката ми дъщеричка се промъкнала през решетките на балкона и паднала долу - разрева се отново той. - Докато оная се чука...

Притъмня ми пред очите... Грабнал съм сатъра и съм я посякъл... После нищо не помня...

- И аз щях да я убия! - тихо изрече Вампора.

- И аз - последва го горският.

- Никой не може сам да раздава правосъдие! - назидателно каза Мишената.

- Може, може... - поклати с глава кметът и хвърли поглед към приятеля си.

Балабана само кимна. Полицаят ги изгледа накриво.

- Но Милко го отнесе - продължи комисарят. - Провали живота си!

- Жена му го е провалила - бързо реагира Вампора.

- Почти осемнадесет години в затвора... - изрече Милко.

- В затвора ли стана... такъв? - недоизрече мисълта си Балабана.

- Оцелях, ама защо... - през сълзи отговори Милко.

- Как защо? - обади се Вампора. - Кой щеше да спаси Балабана, ако не беше ти? Изтърван заек си, ама...

- Изтървания заек - повтори и Балабана. - Отива му.

- Щом имаш прякор, значи си... - не довърши Вампора и потупа Милко по рамото.