Веселото гробище

6

Максим Балабана бе задъхан, когато се спря под Дивачката. Така наричаха разклонената трънкосливка в началото на селото откъм Еленица. Плодовете бяха дребни и горчиви и дори птиците не посягаха към тях.

Той седна под храста и се облегна на раницата си. Пушката остави до дясната си ръка. Уморен беше от дългия ден, докато надзираваше работата на секачите в местността Градница. Работеше като горски служител, но не толкова заради пенсията, а за да пази землището на село Кралево от незаконна сеч и бракониери.

Максим Балабана бе едър мъж, който можеше да съперничи по сила на Вампора, но за разлика от кмета имаше спокоен характер. Някога русолявите му коси бяха загубили цвета си, очите му бяха сиви с пъстри точици. Лицето му имаше червендалест цвят, заради който Коко Хлопката го подкачаше от време на време:

- Да не си от Дружеството на анонимните алкохолици?

- Битов алкохолик съм - отвръщаше спокойно горският. - Също като теб.

- Ама на мен не ми личи! - Коко сочеше към мургавото си лице, върху което никога не избиваше червенина.

- Така е, защото нямаш срам - не му оставаше дължен Максим Балабана.

Горският притвори очи и се отпусна назад. Тогава чу тревожното чуруликане на червеношийката около него. Вдигна поглед нагоре и я видя да кръжи неспокойно над него. Не издържа и се изправи. Заобиколи Дивачката и откри гнездото на птичето, изградено от мъх, малки коренчета и листа. В него имаше три розови яйца с кафеникави точици по тях и едно малко по-едро от останалите. Горският го разпозна - кукувицата бе сложила свое яйце в гнездото на червеношийката. Някъде наоколо трябваше да се намира избутаното от натрапницата яйце на малкото птиче.

Тъкмо да го потърси, когато чу звъна на селската камбана. Забрави за тревогите на червеношийката и с бързи стъпки тръгна към параклиса.