49

- Мислиш ли, че някой ще дойде? - попита Траян и нави на пръста си кичур от косата на Валерия.

- Само ако кукувицата го е закукала - отвърна момичето. _95

Двамата бяха легнали под широкия дъб до чешмата на Елия.

- Не ме вземат на сериозно, нали? - надигна се на лакът младежът.

- Ти наистина ли ще се дуелираш с някого от тях? - погледна го закачливо и Валерия.

- Що не? - безгрижно отвърна той.

- И къде ти е оръжието?

- Тук. - Траян посочи с пръст главата си.

- Какво всъщност целиш?

- Да поговаря с някого от тях насаме.

- За да ти сподели тайната на Прокълнатата къща?

- Много тайни има в това село - отвърна Траян.

- Например?

- Например... Защо ти викат Приказната Ели?

- Защото обичам да разказвам приказки - бързо отговори момичето. - Досаждах на всички, когато бях малка.

- Сама ли ги измисляш?

Валерия стана, последвана от Траян. Тя се приближи до чешмата, погали с ръка каменния надпис и попита:

- Можеш ли да го разчетеш?

- На латински е - отвърна младежът. - Само това мога да разбера.

- От този надпис започва легендата за Елия... - тихо започна момичето.

- Връщаме се назад във времето, когато пълчища от римски легиони лазят по тези баири... - продължи с глас на училищен рецитатор Траян.

- Няма нищо да ти разкажа - обиди се тя.

- Съжалявам - бързо отговори младежът и направи опит да я прегърне през рамо.

- Махни се от мен! - отдръпна се тя.

- Не се сърди! - умолително прошепна Траян.

- Но се сърдя! - тропна с крак Валерия. - Софиянецо, самочувствието ти е по-високо от Големия баир!

- Но наистина не знам легендата за Елия - помирително изрече той. - Познах ли, че става въпрос за римското владичество?

- Позна - неохотно се съгласи тя.

- И после?

- В Калето имало римски гарнизон. Един от легионерите се влюбил в красивата Елия. В деня на Венера двамата дали обет за вечна любов. Наскоро след това Елия починала...

- При раждане? - опита се отново да предположи младежът.

- Този път не позна - усмихна се доволно момичето. - Според легендата тя е отровена от бившата любима на легионера. В памет на Елия той сложил върху саркофага й следния надпис: „Слънцето идва и пак си отива. Листата на гората се връщат и тук са от пролет до есен, а ти, Елия, си отиде и никога няма да се върнеш.“

- Прекрасно е - промълви Траян. - Как си го запомнила?

- Написах цяла пиеса в шести клас за Елия и сама играх главната роля.

- Пазиш ли я?

- Не, разбира се.

- А откъде знаеш легендата?

- От Бончо Гладиатора. Надписът е намерен през трийсетте години и е вграден в чешмата.

- Трябва да я прочета и аз.

- Винаги съм мечтала някой да ме обича така, като е била обичана Елия - промълви момичето.

Траян прегърна Валерия и този път тя не се отдръпна. Потърси устните й, които сами се отвориха.

Неочаквано иззад чешмата се чу хлопатар. Ели рязко отскочи от Траян, погледна към чешмата и затрепери.

- Какво става? - обърна се назад младежът.

Той видя приказен козел със златни рога и копита, току-що изскочил от детска илюстрация. Магията го плени. Козелът поклати глава и изчезна в гората.

- Приказен козел - каза на глас Траян и едва тогава отново се обърна към момичето. - Уплаши ли се?

- Това беше Краля, козела на Коко Хлопката... А зад него беше той... - не довърши момичето.

- Кой? - попита настоятелно Траян.

- Видях го, видях го... - само въртеше глава Валерия.

Траян изтича към гората, но никого не откри. Когато се върна при чешмата, Валерия беше изчезнала.

Загрузка...