Веселото гробище

83

- Днес не ти спори копането! - обади се Вампора.

- Спал съм само три часа - отвърна Траян и изхвърли нова пръст.

- А кой хърка в линейката? - подсмихна се кметът. - Аз едва придремах и часовникът звънна.

Бяха се прибрали от града към четири сутринта. Изчакаха, докато лекарите им съобщиха, че няма опасност за живота на Максим Балабана, и потеглиха към Балкана.

- Да бяхме взели и Милко... - предложи Траян.

- Не искам да се мотае около мен - изръмжа Вампора. - А и трябва да изкара стадото...

- За колко часа е погребението на господин Бончев?

- Когато изкопаем гроба... - начумери се отново Вампора и въздъхна.

- И гробокопач станах в това село... - задъхано изрече младежът, погледна намръщения кмет и допълни: - На доброволни начала.

- Доброзорни се казва.

- Няма да споря - съгласи се Траян. Подпря се на лопатата, поколеба са за миг, преди да сподели мисълта си гласно: - Казах ли ти, че някой е ровил в гроба на Коко Хлопката?

- Какво? - изуми се Вампора и дори спря да копае.

- Ела да ти покажа...

Двамата тръгнаха към гроба на Коко Хлопката. Вампора опипа пръстта, поиздърпа няколко стръка цветя и ги подреди отгоре.

- Кой е го е сторил? - замисли се той.

- Не знам, но е било предишната нощ - отвърна Траян.

- Коя нощ? - не го разбра кметът.

- Преди ние да ровичкаме Прокълнатия гроб.

- Но тогава... - замисли се кметът - намерихме Щурата Стела под Пеещата круша.

- Може тя да е копала - предположи младият мъж.

- Стела е - уверено изрече Вампора. - Даже настояваше да го направим...

- Но какво е търсила?

- Не вярваше, че Коко Хлопката е мъртъв.

- Защо?

- Обичаше го от малка, познаваше дяволиите му...

- Не е ли била на погребението му?

- Закрит ковчег... Катастрофа...

- Сега разбирам... Не може да приеме, че любимият й е мъртъв.

- Не е само заради това...

- А защо тогава е мислила, че Коко е жив?

- Разни щуротии станаха из селото - смутолеви Вампора.

- Като светещите дини?

- И други такива... - махна с ръка кметът. - Дай да копаем!

- Чакай! - извика Траян. - Погледни към Прокълнатия гроб!

- Пак има яйце...

- А знаеш ли какво символизира яйцето?

- Бончо Гладиатора знаеше... - спомни си Вампора. - Каза, че било космическото яйце.

- Според древните митологии Вселената произлиза от Космическото яйце. То е символ на тайната на живота, сътворението и възкресението...

- А пише ли някъде защо се слага яйце върху гроб?

- За да се попречи на мъртвия да вампиряса - отговори Траян.

- Подиграваш ли ми се? - наежи се Вампора.

- Говоря сериозно - продължи историкът. - В Древен Египет и Елада яйцето е съпътстващ атрибут в погребалните обичаи... Но не помня как точно са използвали яйцата... Има ли врачки в Кралево? - неочаквано се сети той.

- Откъде ти хрумна?

- В Древен Рим гадаели на яйце. Слагала бременната римлянка оплодено яйце в скута си и ако се роди петленце, значи жената ще има момченце...

- Че как са познавали от току-що пръкнало се пиле?

- Не мога да ти отговоря. При християните... Знаеш за писаните яйца по Великден...

- Остава и това да не знам! - отвърна Вампора. Помълча малко и допълни. - Но Бончо всичко свързваше с траките...

- При тях яйцето отразява орфическия мит за Сътворението. Светът е породен от свещения брак на Слънчевото божество с Великата богиня майка - Земята. Нарича се хиерогамия...

- Стига, стига! Копай! - върна го на земята Вампора. - После ще приказваме!

- Да не би в Прокълнатия гроб да сте заровили майка и син? - неочаквано попита Траян.

- Не видя ли, че вътре са кокалите само на един човек! - ядоса се Вампора.

- На майката или на сина?