Веселото гробище

13

Велизар Вампора нервно погледна часовника си. Наближаваше десет и половина, а катафалката още я нямаше. Два пъти звъня до града и му отговориха, че отдавна е тръгнала. Може да е закъсала по тясното планинско шосе. Ако още малко закъснее, той трябваше да я търси по пътя.

Когато чу силния автомобилен клаксон, кметът грабна пушката си и излезе на улицата. Катафалката на траурна агенция „Хадес“ спря пред кметството. От автомобила се измъкна мъж на средна възраст, който се стресна, когато видя оръжието в ръцете на кмета. Отстъпи назад, но Вампора го поздрави и добави:

- Закъсняхте.

- Накъде да карам? - изломоти шофьорът и подаде документите на кмета.

Вампора му даде знак с ръка да почака и внимателно прочете смъртния акт на Коко Хлопката, експертизата на съдебния лекар и протокола на КАТ. Не беше поредната щуротия на Коко, както Вампора се надяваше скришом от другите - наистина приятелят му си отиде завинаги. Кметът въздъхна дълбоко и едва тогава се сети за шофьора.

- Карай направо към гробищата - посочи му с ръка Вампора. - Там ще ти кажат къде да положим ковчега за поклонението.

- Не може да се отваря - отвърна нервно служителят на траурната агенция.

- Защо?

- Не може да се отваря! - повтори настоятелно мъжът. - Човекът е в чувал. Направо е в насипно състояние. .

- Разбирам - промълви Вампора, но му се догади. - Карай надолу! Там ще те посрещнат.

Служителят на „Хадес“ потегли, а Вампора тръгна да бие камбаната. Изкачи запъхтян до параклиса, пое няколко пъти въздух и се присегна към въжето. Нямаше го. Кметът вдигна поглед нагоре, защото понякога го замяташе на по-високо, да не го стигат децата, да звънят и стряскат хората от селото. Но откакто нямаше училище, деца рядко се навъртаха из Кралево. Вампора не видя нито въжето, нито камбаната. Някой я беше откраднал.

Той усети шум в главата си. Огледа се, но не видя никого наоколо. Вратата на параклиса зееше отворена, а вътре бяха запалени свещички за упокой на Коко. Свещеник нямаше в селото, а и Коко Хлопката не беше вярващ. Само на сбора на Кралево идваше поп от града, за да благослови не толкова хората, колкото трапезата им.

Кой беше откраднал камбаната? Какво е село без камбана? Без глас остана Кралево. Вампора се закани да открие крадеца, а после...

Изведнъж откъм боровата гора изскочи Димо Вълкобореца с бялото си куче. Изглеждаше раздърпан, недоспал и разтревожен. Вампора го изчака да се приближи и му се сопна:

- Къде се губиш?

- Къде ли не бях? - промърмори Димо. - Никъде не го открих.

- Кого? - повиши тон кметът.

- Селския пръч, на Коко Хлопката гордостта! - ядосано каза овчарят.

- Загубил си Краля?

- Пропадна! Изчезна някъде! Проклето животно! - повиши глас и Димо, плю на земята, огледа се разтревожено и попита: - Коко върна ли се от града?

- На гробищата е вече - тихо промълви Вампора.

- Кого изпращаме? - попита без видим интерес Вълкобореца.

- Ти не знаеш ли? - изуми се кметът.

- Не знам, но... - Изведнъж Димо започна припряно да говори: - Ще гледам тези дни да не се навъртам около Коко. Да му мине яда, пък тогава... Ама откъде ще търся нов пръч? Кого каза, че изпращаме днес? - сети се овчарят.

- Коко изпращаме, Коко...

- Шегуваш се, нали? - недоумяваше Димо Вълкобореца.

- Кога съм се шегувал? И то за такива работи - троснато отвърна кметът.

- А камбаната къде е? - посочи с пръст нагоре овчарят.

- Камбаната изчезна, Краля се изгуби, Коко си отиде... Какво още има да става?