Веселото гробище

80

Траян се оглеждаше по пътя, но не откри Емилия. Заряза ме и се върна при спящия си мъж, ядно си помисли той.

Постепенно забрави за жената, потопен в магията на нощта. Вървеше по сияеща пътека, а от двете му страни се кривяха в неравноделен ритъм стволовете на вековните дървета. Имаше усещането, че е попаднал в призрачния свят на лудеещи сенки. Луната им беше съучастница, защото ту се показваше, ту се скриваше. Когато кръглото й личице любопитно надзърнеше зад тъмен облак, Траян успяваше да оприличи някой ствол на приведен старец, размахващ гега. Друго дърво му напомни за великанка, протегнала ръце към небето, за да сграбчи лакомо лунната пита. Неочаквано сърна с малкото си му пресече пътя и младежът осъзна, че окончателно се е изгубил в приказките. Дори не му се прибираше в Кралево.

Тъкмо стигна боровата гора над селото, когато тънко червено езиче си проправи път към небето. Отначало помисли, че приказката продължава... Но когато огнена лента се извиси към звездите, Траян, осъзна, че някъде лудува пожар. Хукна из кривите улици на селото.

Гореше „При Мазачо“. Той мина отзад и заблъска по портата на собственика. После обиколи съседните къщи, като крещеше:

- Пожар! Пожар!

Първа излезе на улицата Ели. Хвана го за ръцете и каза:

- Чешмата е отзад. Помогни ми!

Траян изпъшка и се хвана за лявата си ръка.

- Какво?

- Изгорена е.

- Не си се доближавал до пожара, нали?

- Не - сконфузено изрече Траян.

Ели го погледна странно, обърна му гръб и хлътна в двора. Той я последва.

- Къде е чешмата? - изкрещя задъхано Траян.

- Не ти искам помощта!

- Какво ти става?

Тя не отговори, а се насочи към чешмата. Сложиха маркуча върху нея и насочиха струята към пожара.

- Къде са вашите? - попита Траян, тъй като не видя родителите й да излизат от къщата.

- В града.

- Оставиха те сама и ти не се обади? - обидено извика Траян.

- Ти не мина.

В двора влетя Велизар Вампора, погледна ги и извика към улицата:

- Вие гасете откъм другата страна!

Наблюдава известно време усилията на младите и им нареди:

- Продължавайте така!

След един час угасиха пламъците. Едва тогава пристигна пожарният автомобил.

- Пазете се - извика един пожарникар и започна да развива маркуча.

- Няма нужда - обади се Вампора. - Справихме се.

- Защо се обаждате тогава? - извика сърдито същият пожарникар.

- Защото имаше пожар - обади се Траян.

- Ти мълчи! - обърна се към него кметът.

Разбиха обгорената дървена порта откъм улицата и влязоха в кръчмата. Първи бяха Вампора и Денко Шушумигата. Пресрещна ги гъст дим и те бързо се върнаха назад, задавени от остра кашлица. Пожарникарите пуснаха пяната, която загаси тлеещите дървесини. На светлината на няколко фенера огледаха помещението.

- Огънят е започнал от камината - каза категорично един от пожарникарите. - После се е прехвърлил върху дървената облицовка...

- Ели - извика Вампора, - ти ли си палила огън?

- Не.

- А кой? - попита отново кметът, като впери поглед в Траян.

- Не бях тук.

Валерия поклати недоверчиво глава и излезе на улицата.

- Рано е да се каже, но най-вероятно пожарът е умишлен - категорично заяви пожарникарят. - Имате ли застраховка?

- Защо ми е? - учуди се кметът.

- Да покриете щетите от пожара.

- Аз не съм собственик.

- А кой?

- Адриан Ма... - запъна се Вампора. - Адриан Русев.

- Утре ще направим допълнителния оглед - изрече пожарникарят.

След малко пожарната кола потегли към града.

- Балабана къде е? - сети се изведнъж кралевският кмет.

- Не сме го виждали... - обадиха се няколко кралевци от тълпата.

- Разотивайте си - нареди Вампора. - Колкото можахме, помогнахме.

Траян тръгна към Ели, но тя му обърна гръб и повика настрани Вампора. Шепнешком му обясняваше нещо, а кметът на няколко пъти погледна към младия мъж. После момичето влезе в къщата, а Вампора се приближи към Траян.

- Я да ти видя ръката! - нареди кметът и вдигна високо ветроупорния фенер.

- Изгорена е. - Траян протегна ръка към него. Отгоре вече се бяха образували малки мехури.

- По време на пожара ли се изгори?

- Преди него - невъзмутимо отговори младежът.

- Къде се изгори?

- На една свещ.

- Баба Бенда няма ли електричество? - ехидно попита кметът.

- Не е твоя работа! - троснато изрече Траян и си тръгна.

- Аз съм властта в това село! - изкрещя подире му Вампора, а после тихо промълви: - Къде пропадна, Балабане?