Веселото гробище

65

- Бабче, как мислиш? - започна Траян, като се облегна назад, за да не влиза слънцето в очите му. - Има ли убиец в селото?

- Опазил ни Бог! - изрече баба Бенда и бързо се прекръсти.

- Откакто съм дошъл, колко души умряха?

- Коко Хлопката, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора - тихо каза старицата. - Но не може да се убити, не може... - поклати глава тя. - Нали полицаите казаха, че...

- На тях не може да се вярва - прекъсна я младият мъж. - Разкажи ми нещо за починалите...

- Бончо, Вампора и Балабана ги знаеш вече... - започна възрастната жена. - Коко Хлопката бе лудо хлапе. Пропищя селото от неговите магарии. Ама и другите не оставаха назад. Вампора и Балабана правеха сеир на цялото село, когато се бореха на ливадата край Темното езеро...

- За какво се бореха?

- За едно агне - засмя се старицата. - Все не можаха да решат кой от двамата е по-силен. Победителят получаваше агнето, а после го изяждаха заедно... Ако едната година победи Вампора, на другата година Балабана го предизвикваше отново...

- Весело село! - засмя се Траян.

- Беше весело... - намръщи се неочаквано баба Бенда. Помълча малко и продължи: - Виж, Димо и Бончо бяха кротки, но и те се водеха по акъла на Коко и Вампора... От деца са заедно... Само Стела е по-млада от тях. Лудетина, която не отстъпваше на момчетата по щуротии...

- Затова са я нарекли Щурата Стела - сети се младежът. - Как са я взели в дружината?

- Не помня. Но тя имаше любов с Коко Хлопката... Предполагам, че покрай него... - спря се изведнъж баба Бенда.

- Защо млъкна?

- Разказвам като селска клюкарка - махна с ръка жената. - Защо ти е да знаеш?

- Мисля си... - отвърна Траян. - Добре де, ще те питам направо - мразеха ли ги в селото?

- Как ще ги мразят! - плесна с ръце баба Бенда. - Та те направиха толкова много за Кралево!

- Какво например?

- Коко Хлопката купи няколко изоставени имота, стегна къщите... Вампора ходи насам-натам и започнаха да идват туристи в селото... Бабите тъкат килимчета и ги продават, а Димо Вълкобореца знаеш ли какви фигури дялкаше от дърво! Веднага ги купуваха пришълците!

- Ами Вампора?

- Читав е - веднага отговори старицата. - Спокойно е селото ни, ред има... Щяха ли да избират Вампора все за кмет, ако не го харесваха?

- Може да ги е заплашил с въоръжената си дружинка - предположи Траян. - Нали ги видях онази нощ как разбиха вратата на съседа?

- Не, чедо. Не си прав.

- За кое?

- С пушките ходят, за да плашат гаргите... Особено пред непознати.

- Селска атракция, а? - недоверчиво поклати глава Траян. - Не ми се вярва.

- Добри хора са, вярвай ми - убедено изрече баба Бенда. - Опазиха селото от цигански набези... Няма крадци наоколо...

- Ама има убиец - твърдо изрече внукът й.

- Пепел ти на езика!

- Все някой ги мрази... Отдавна ги мрази...

- Не говори така, чедо! - Старицата притисна ръце към гърдите си.

- Няма ли да ми кажеш тайната, а, бабче? - умолително я погледна Траян. - Нещо, което се е случило преди време...

- Не знам за какво говориш... - извърна се баба Бенда, за да избегне погледа на внука си.

- Ти знаеш тази тайна... - Траян стана и прегърна баба си. - Трябва да ми я кажеш.

- Няма тайни в Кралево - тихичко изрече тя.

В този момент откъм улицата се чуха жални викове. Баба Бенда неочаквано бързо скочи и тръгна към портата. Траян я изпревари и отвори вратата. Зад завоя се показа Глухата Марина. Вървеше, подпирайки се на стобора, и нареждаше на висок глас:

- Господи, защо не съм аз? Защо мене остави, Господи? За какво ме наказваш?

- Пияна ли е? - прошепна на баба си Траян.

- Како Марино - провикна се Бенда, - какво е станало?

- Господ прибра моята Стела... - изрече Глухата Марина, погледна към небето и се провикна: - Господи, защо мен не прибра?

- Како Марино - извика Бенда, - влез вътре.

- Не искам - размаха ръце старицата. - На гробището отивам... Там е моята звездичка... До нея искам да полегна... - Глухата Марина ги отмина.

Изпроводиха я с поглед и едва тогава се прибраха вътре.

- И сега ще ли ще твърдиш, че няма убиец в селото? - надвеси се над баба си Траян.

- Аз съм виновна за всичко... - промълви Бенда и заплака.