Веселото гробище

35

Щурата Стела не спази нареждането на Вампора да не мърда от къщата на Димо Вълкобореца. Когато бурята започна, тя заряза поста си и хукна към вкъщи. Прибра набързо прането от простора и затвори прозорците. Надзърна в стаята на майка си, но Глухата Марина придрямваше на леглото си и Стела не й се обади. После надникна в конюшнята и Дорко радостно изцвили. Тя го погали и каза:

- Днес няма да се разхождаме. Много ще вали.

Жената погали и кротката Вихра и тъкмо да излезе, видя зелените ябълки. Към първата, която откри преди дни, се беше прибавила още една. Не ги докосна, но отново усети пърхането на безпомощни пеперуди в стомаха си. Какво означаваха зелените ябълки? Не знаеше, но се страхуваше. Кой я плашеше с тях? Ако Коко беше тук... Тръсна глава и излезе от конюшнята.

Щурата Стела тръгна по улицата, пресрещната от пластове дъждовни завеси. Ако не знаеше пътя, щеше да се загуби из село. Дано Димо да се е върнал, помисли тя. Къде ли е заварил дъждът Балабана и Вампора?

Тя влезе в двора на Вълкобореца и дочу жалното блеене на коза. Запъти се натам и видя Краля. Козелът на Коко Хлопката сияеше със златната си рога и копита, привързан за кучешката верига на Снежка.

- Димооо - провикна се тя. - Димооо....

Никой не й отговори. Надникна в двете стаи, но овчарят не беше се върнал. Тогава кой е завързал Краля? Огледа се уплашено и отново излезе на улицата. Трябваше да вземе пушката си, трябваше да вземе...

Телефонът й прозвъня. Стела го извади от джоба си, изслуша съобщението и затвори. После се облегна на близкия стобор, свлече се надолу и тихо заплака. Дъждът я обгърна и се сля със сълзите й.