Веселото гробище

69

- Пуши ми се - изпъшка Траян.

- Чакай да тръгнат - прошепна му Ели.

Двамата се бяха скрили зад един храст и наблюдаваха крадешком събитията на гробището.

- Свали си очилата! - нареди момичето.

- Защо? - попита Траян, но все пак изпълни заповедта.

- Якият полицай гледа насам - поясни Ели.

- Професионална деформация. Оглежда се за опасност.

- И така да е, ще ни открие.

- Нищо нередно не вършим.

- Да бе! Само избягах от вкъщи! И то без да се обадя дори на мама!

- Не се брои! Пълнолетна си.

- Ами ако съм отвлечена? - закачи го Валерия.

- Отричам до зареждането на пушките - изпъчи гърди Траян.

- А после?

- Падам на колене и моля за милост - театрално изрече младежът.

- Хм. Мислех, че ще завършиш по друг начин - завъртя очи Ели.

- Падам на колене и... - захили се Траян, а после добави: -Не се сещам.

- Сещаш се, сещаш се...

- Това ли искаш? - изненада се младежът.

- Не. Но щеше да е по-романтично.

Траян не отговори, заслушан в шума от отдалечаващите се автомобили.

- Заминаха - въздъхна облекчено той, извади цигара и запали.

- Да вървим! - отново нареди Ели.

- Да изпуша цигарата... Може да се върнат - отговори той. Издиша дима и продължи: - Набери малко цветя.

- Защо?

- За да посетим гроба на баба ти, на дядо ти, на леля ти...

- Спри се! - разбра го момичето и се отдалечи.

Траян тъкмо загаси фаса в един дънер, когато Ели се върна с няколко стръка горски маргарити. Двамата мълчаливо прекосиха коларския път и спряха под Пеещата круша. Чановете се залюляха от преминаващия вятър и песента им се завъртя около двамата.

- Много яко! - възторжено извика младежът. - Кой ги е закачил? - посочи с ръка към пеещите чанове.

- За първи път ги виждам - удиви се Валерия.

- Явно има зли духове на гробището - продължи той. Пресегна се към един клон и го разлюля. Мелодичните звуци се понесоха отново около тях. - Може някой мъртвец да е вампирясал.

- Не ме плаши! - дръпна се Ели.

- Нима вярваш във вампири? Да не си чела оная вампирска поредица?

- За „Здрач“ ли става въпрос?

- Аха.

- Умрях от скука още в началото и я зарязах.

- А аз дори не съм я започвал. - Той изпъчи гърди и каза: - Но поне съм информиран. - Хвана момичето за ръката и продължи. - Накъде?

- Не знам точно къде е. Ще търсим.

Тръгнаха по алеята, която разделяше гробището. Четяха имената на покойниците и отминаваха.

- Виж! - неочаквано се спря Ели и посочи с ръка наляво. -Това трябва да е гробът на Коко Хлопката.

Приближиха се. Траян се наведе и грабна бучка пръст.

- Пръстта е съвсем рохка... - каза замислено той. - А погребението беше на другия ден след пристигането ми...

- Нали валя?

- Не е от бурята... Сякаш е разровен съвсем скоро...

- Тази нощ?

- Най-вероятно.

Ели се притисна към Траян.

- Коко е станал вампир... - прошепна тя. - Това ли мислиш?

- Глупости! - засмя се той. - Но някой е ровил из гроба.

- Защо му е да рови? Да не е луд? - Ели се огледа, но тишината наоколо я накара да почувства ускорения ритъм на сърцето й.

- Не знам - отвърна младежът. - Виж горските маргарити как се подават от пръстта! Били са поставени отгоре, а при разравянето на гроба повечето от тях са заринати с пръст.

- Прав си. Да се махаме!

- Не сме открили Прокълнатия гроб - напомни й Траян.

- Не ми се стои повече тук!

- Без паника! Обикаляме и тръгваме!

Траян я прегърна през рамене и продължиха обиколката из гробището. Тъкмо щяха да се откажат, когато съзряха самотния гроб.

- Този трябва да е! - посочи младежът, пусна момичето и с бързи крачки тръгна натам.

Ели на бегом го достигна.

- Това вече е интересно - наведе се надолу Траян, но не посегна към поставеното върху Прокълнатия гроб яйце. - Знаеш ли кой става вампир?

- Не искам да знам.

- Неоплаканият и неопят мъртвец... Явно за тази жена никой не е плакал... - продължи тихо Траян, а момичето се притисна към него. - Самоубийците също стават вампири...

- Мислиш, че е вампирясала?

- Може някой друг да го мисли... - каза Траян и посочи към хлътналата страна на Прокълнатия гроб. - Според народните вярвания, ако в гроба се яви дупка или хлътне, мъртвецът се е превърнал във вампир.

Той леко захапа ухото на момичето, тя се разпищя и се дръпна.

- Защо ме плашиш?

- Не исках - вдигна ръце Траян. - Погледни яйцето! - Той се наведе и счупи с крак яйцето върху гроба.

- Не трябваше да го правиш! - разтрепера се Валерия.

- Чупенето на яйце възпрепятства превръщането на мъртвеца във вампир.

- Дали ще помогне след толкова години?

- Ами ако яйцето символизира... - започна младежът, но не продължи.

- Какво?

- Космическото яйце - замисли се за миг Траян, а после бързо поклати глава. - Не, не! Не може да бъде!