Веселото гробище

79

Стори му се като тихо кучешко ръмжене. Ето пак. Максим Балабана се надигна от леглото. Сега ясно чу натрапчивото бръмчене на стационарния телефон откъм коридора.

Когато вдигна слушалката, чу приглушен глас:

- Балабане, ела веднага на Калето.

Щрак. Връзката прекъсна. Сигурно Вампора е открил Милко, помисли си той. Облече се тихо, откачи пушката и се измъкна навън. Прекрачи дворната порта, спъна се и тихо изруга. Пак ли? Металното дрънчене в краката му го подразни. Наведе се и съзря нови оранжеви конуси. Единият, в който се спъна, се бе претърколил на метър от вратата. Грабна ги и ги сложи до другите два, които намери предишните дни. Отново изруга.

Тази вечер не успяха да хванат убиеца. Полицаите си тръгнаха по тъмно, като ги предупредиха да не плашат заподозрения. Щели да проверят отпечатъците по Стелината пушка и едва тогава щели да разговарят с новия овчар. Не им се хванаха на приказките. Двамата с Вампора стояха до късно пред дома на Милко, но той така и не се появи. Накрая Балабана си тръгна, Вампора се поколеба, но реши да изчака новия овчар до полунощ. Явно сега Вампора го е открил и се нуждае от подкрепление.

При тази мисъл Балабана забърза към Калето. Когато наближи, видя светлина откъм другата страна на зида. Надникна зад камъните и се изненада. Траян гасеше свещи, припикавайки ги. Горският се притаи в сянката на зида, а след малко покрай него на бегом мина младият мъж. Дори не ме усети, помисли си Балабана за внука на Златоуста Бенда. Утре ще го разпитат що дири посред нощ из руините. Да не е копал?

Максим Балабана мина от другата страна на каменната ограда и наведе поглед надолу. Май нямаше нови изкопи. Само остатъци от парафин.

Нямаше го и Вампора. Тъкмо да му позвъни, горският чу шум като от придошла река. Дори не успя да се огледа. Водопад от камъни се изсипа върху него и го притисна към земята.

Чу стъпки, идващи към него. И една сянка се залепи на стената, за да го довърши. Убиха и мен, помисли си Максим Балабана, преди да загуби съзнание.