Веселото гробище

120

Отново го върнаха в кабинета на комисаря и му разказаха събитията от последната нощ.

- Убиецът е направил сериозна грешка - промълви Коко.

- Каква грешка? - попита Мишената.

- Нали цяло село видя, че ме арестувахте! - възкликна Коко. - Как ще подмами Вампора с бележка, написана от мен?

- Лесно - отвърна Траян. - Двама дърти клюкари ме ядосаха и им казах, че са те пуснали веднага.

- Убиецът е мислел, че си в селото - допълни Радо.

- А това означава, че е от селото - каза Мишената. - Кой друг знаеше тайната ви?

- Леля Бенда.

Мишената махна разочаровано с ръка. Коко Хлопката помълча малко и попита:

- Ще ни съдите ли сега?

- За какво?

- За убийството на Зарко Радев.

- Опит за убийство - поправи го комисарят. - Никой не е подал сигнал, няма пострадал...

- А най-важното е, че е минал срокът за давност - допълни младият полицай.

- Да убие Стела, Димо и Бончо! - възкликна Коко. - Та те дори не стреляха в онази нощ!

- То пък вие сте едни стрелци! - погледна го подигравателно Мишената.

- Е, как! - рязко смени настроението си Коко. - Кой застреля вълка, когато идваше към вас? - изпъчи гърди той.

- Откъде знаеш, че ти си го гръмнал?

- Не извадихте ли куршума? - изненада се Коко.

- Извадихме го.

- Имаше ли там надраскана буква?

- Имаше.

- Прилича на „X“, нали? - с нетърпение попита кралевчанинът. - С игла надрасквам „К“, ама като излети куршумът, увива се някак си и става „X“.

- Ясно - каза Мишената.

- Кое? - попита Коко.

- И аз не разбрах - обади се Траян.

- Коко Хлопката е застрелял вълка - отговори Радо.

- Може да получиш и награда от ловното дружество - допълни комисарят.

- Нищо не искам - промълви Коко, погледна последователно останалите и се спря на Мишената: - Използвай ме за примамка! Само мен не е пробвал да убие!

- Кой?

- Убиецът, кой - разсърди се Коко.

- Ако знаехме кой е...

- Ще откриете! - уверено изрече кралевчанинът. - Ще ме подмами и мен, ще направим засада и...

- В кой филм го гледа? - прекъсна го комисарят. - Ами ако успее да те загроби?

- Заслужавам си го - мрачно каза Коко, а после задъхано изрече: - Мишена, разбери - аз трябва да изкупя вината си!

- За какво?

- Ако не бях такъв идиот, приятелите ми още щяха да бъдат живи...

- Съмнявам се.

- Ако не бях се правил на умрял, нищо нямаше да се случи! - тропна по бюрото възрастният мъж.

- Не е вярно - обади се Радо.

- Нали всичко започна от моето „погребение“?

- Не - категорично каза Мишената. - Убиецът е имал списък с набелязаните жертви...

- Но започна да убива след моята „смърт“ - прекъсна го Коко.

- Теб просто те е зачеркнал от списъка... Тогава - натърти на последната дума комисарят.

- Не разбирам - обади се и Траян.

- Началото на отмъщението е поставено преди това...

- С открадването на ампулите от Стела - включи се и Радо.

- Конски допинг и кетамин...

- Значи убиецът първо е откраднал лекарствата, после е видял вълка - разсъждаваше на глас и Траян.

- Когато залавя вълка, започва своето отмъщение - категорично каза Донов.

- А то е поне няколко дни преди камбаната да бие за Коко - сети се Траян.

- Точно така - погледна го изненадано Мишената. - Но защо е използван вълкът?

- Не е случайно - бързо каза младежът. - Вълкът е с важно значение при гетите. В тракийски могили са намерени скелети на вълци и кучета. Откритите археологически находки при Сборяново свидетелстват за този факт.

- Считали са ги за свещени животни? - попита младият полицай.

- Не са тотемни животни, както при прабългарите - поясни Траян. - Вълците са приемани като медиатори между земния и отвъдния свят. Те са пряко свързани с ритуалите на обезсмъртяване при гетите. Принасяни са в жертва при погребалния ритуал - първо погребват мъртвия човек, а убитите животни поставят преди изграждането на могилния насип. Сред местното население край Исперих и досега е запазено названието „Даосдава“...

- Преведи го! - прекъсна го Мишената.

- От „даос“ - вълк и „дава“ - град.

- „Град на вълците“ - бързо реагира Радо.

- Да - кимна му одобрително Траян. - Даосдава е град, споменат през първи век от Клавдий Птолемей. Но археолозите са на мнение, че районът около Свещарската гробница е голям култов център на гетите още от второто хилядолетие преди Христа.

- Но защо точно вълкът?

- Защото вълкът е силно, умно и аристократично животно, което живее на глутница... Може би тракийските аристократи са се опитвали да подражават на неговия живот...

- Като разкъсват плячката си - поклати глава Мишената.

- Но я разделят поравно помежду си - каза Траян. - А когато вълкът умира, доброволно се оттегля от обществото...

- Подобно на Залмоксис? - попита Радо.

- Не забравяй, че той е възкръснал! - поправи го комисарят.

- Знае се, че етнонимът „даки“ означава „вълци“ или „подобни на вълци“.

- Техни потомци са румънците, нали? - попита Радо.

- Да, но даките също са тракийско племе и техните поселения са в съседство с тези на гетите. Названието идва от възможността на даките ритуално да се превъплътят във вълци...

- Като Влад Дракула?

- Там историята е друга - поправи го историкът. - Предполага се, че ритуалът е свързан с инициацията, т.е. с посвещаването на младежите във воини на племето. Те трябва сами да се справят с предизвикателствата пред тях, без да разчитат на помощ от племето. Принудени са да действат като вълци изгнанници от глутницата.

- Разбойническа напаст! - намеси се и Коко Хлопката.

- Горе-долу - съгласи се Траян. - Инициацията довежда до превръщането на младия воин във вълк. Не става въпрос само за храбост и сила, но и за придобиването на религозен и магически опит, който коренно променя живота на воина. Той е длъжен да надскочи своя типично човешки образ и да се превърне в бушуваща стихия, която да уподобява агресивността на полудял хищник.

- Който прегризва гърлото на Димо Вълкобореца - обади се Мишената.

- Воинът вълк вече не се чувствал свързан със законите и обичаите на обществото...

- Можел е да убива - отново го прекъсна комисарят. - Дали нашият човек е наясно с тези истории?

- Предполагам - каза историкът. - Може би не е изградил стройна хипотеза, но е изсипал накуп основната символика.

- Сигурно взема от нея само това, което пасва на плановете му за отмъщение - промълви Радо.

- Но кой е той? - попита Мишената.