Веселото гробище

61

Чу тихи гласове и се сниши. Не можа да ги разпознае, но бяха на мъж и жена. Приближаваха към нея и Щурата Стела се уплаши, че могат да я открият. Сви се в изровената дупка и застина. Двамата отминаха, а след малко отнякъде се чуха любовни стенания.

Нищо свято не остана на този свят, помисли си тя. Дано не открият Дорко! Беше го завързала за Пеещата круша, преди да вземе лизгара и пушката.

Щурата Стела не повярва на полицаите. Щом ровеха около смъртта на Бончо Гладиатора, значи имат нещо наум. Видя, че Вампора и Балабана нещо си шушукат, но за първи път не настоя да й кажат. Щом не й вярват... Имаше си своя теория за събитията от последните дни, а нямаше много време. Всъщност само тази нощ й остана. Може още утре полицаите отново да обсадят Кралево.

Стъпките на любовчиите отново минаха близо до нея и заглъхнаха към изхода на гробището. Неочаквано Стела чу краткото цвилене на Дорко и изтръпна. Ами ако я открият... Ослуша се, но нищо не наруши покоя на нощта. Никой не се развика и не тръгна да обикаля с фенери покрай гробовете. Изчака търпеливо още около половин час, а после отново се изправи и грабна лопатата.

Нощта започна да изсивява, но Щурата Стела продължи да копае. Разчисти целия капак. Вече усещаше смрадта, която си пробиваше път през стените на ковчега. Тя се прекръсти, преди да отвори капака. Пак се колебаеше. Постоя още малко, после се наведе и рязко отвори ковчега.

Веднага запуши носа си от вонята. После каза на висок глас:

- Мен не можеш излъга! Не можеш!

- Знам, Стеле, знам - чу тих глас отгоре.

Жената се обърна назад и погледът й се сля с този на мъжа.