Веселото гробище

99

- Бабче, трябва да ми кажеш тайната - примоли се Траян.

- Страх ме е, чедо.

Седяха на стълбите пред прага. Траян пушеше и издишваше дима нагоре, но небето се беше скрило под черен похлупак. Не чуваше бръмченето на комари, нощни пеперуди не се блъскаха в стъклата на светещите прозорци. Странна нощ - черна и тиха, подобна на дъното на прясно изкопан гроб. Той тръсна глава, за да пропъди черните си мисли.

- На никого няма да кажа! - примоли се отново младежът.

- Страх ме е за теб.

- Защо?

- Всеки, който знае тайната, умира...

- На мен няма да се случи!

Баба Бенда погали внука по рамото. После тихо каза:

- Май някой иска да ти кажа тайната...

- Кой?

- Не знам точно... Може ти да се сетиш... Аз все още се колебая...

- Затова ли ми е дал тетрадките на Бончо Гладиатора? - досети се младежът.

- Така мисля, чедо.

- Иска да спра убиеца - замисли се Траян, а после добави с уверен тон. - Трябва да го спра!

- Защо точно ти? - проплака старицата. - Остави го на полицаите!

- Мога да им помогна - твърдо произнесе Траян. - Колкото и налудничаво да звучи теорията ми, убеден съм в правотата й.

- Кажи и на мен, чедо!

- Не - поклати глава внукът й. - Ще се ужасиш!

- Ако аз ти кажа тайната, дали ти няма да сънуваш само кошмари?

- Ще го преживея - нехайно изрече Траян. - Искаш ли да ти задавам въпроси?

- Не - отвърна баба Бенда. - Да влезем вътре.

- Страхуваш се, че някой може да подслушва? - огледа се той.

Баба Бенда не отговори. Влязоха в къщата, тя затвори всички прозорци и дръпна пердетата. Седнаха един срещу друг на масата.

- Обещай ми, че на никого няма да кажеш!

- Обещавам - сложи ръка на гърдите си Траян.

- И няма да навредиш на хората, за които ще ти говоря!

- Обещавам - повтори младежът.

- Ще започна отдалеч, но не ми натяквай - ласкаво го погледна старицата. - В съседния двор...

- В Прокълнатата къща?

- Там живееше Бенда.

- Ти? - изуми се младежът. - Живяла си в Прокълнатата къща?

- Не, моята кръстница - тихо каза баба Бенда, стана и взе шишето с ракия. - Тогава никой не наричаше къщата прокълната... С Радеви сме съседи, откакто се помня... От няколко поколения даже... Свестни, работливи хора... Малко дръпнати бяха, но кой си няма кусури?

Траян я последва и постави две чаши на масата. Възрастната жена напълни догоре двете чашки и продължи разказа си:

- Родила съм се, когато Бенда е била на две години... Дошла първа да ме види... Промушила се през люляковите храсти... Тогава още нямаше дувар... Мама я попитала как да ме кръсти, а тя отвърнала: „Бенда“. Мама се засмяла и казала: „Ти си Бенда, а тя как да се казва?“ „И тя - Бенда“ - отвърнала адашката.

- Послушали са едно бебе? - усмихна се той.

- Още не ми били измислили име... Защо тогава да не ме кръстят Бенда? - Възрастната жена отсипа капка ракия на земята и едва тогава отпи.

- А после? - нетърпеливо попита Траян.

- Беше най-добрата ми приятелка...

- Допреди трийсет години - подтикна я той.

- Бързаш, чедо... - погледна го с укор старата жена. - Добре - въздъхна тя. - Беше нощ като тази... Луната и звездите ги нямаше... Само една кукумявка се обаждаше откъм комина на Прокълнатата къща... Трудно заспах... Сякаш съм предугаждала, че ще се случи нещо страшно... Унесох се, а отнякъде се чу ужасен вик... Още го помня, още го сънувам...

- Била е другата Бенда, нали?

- Скочих и погледнах през прозореца... - развълнува се старицата. - Бенда се щураше по двора и виеше... Блъскаше се в стобора, в джанката... Беше само по нощница...

Траян погали баба си по ръката, за да я успокои. Тя надигна чашата и я гаврътна цялата. Въздъхна, но не можа да продължи. Отново си наля ракия.

- Искаш ли вода? - тихо я попита.

- Не.

- Какво си помисли тогава?

- Помислих си, че се е случило нещастие със Зарко... - Синът на Бенда... Беше се върнал от казармата същия ден... Защо иначе майка ще вие така?

- А то какво било станало?

- Нещо страшно за една майка... Бенда се луташе по двора и викаше: "Господи, защо ме наказа? Убий ме, Господи, убий ме, защото вече не мога да живея!“ - Баба Бенда се спря и с много омраза в гласа каза: - По-добре да не беше го раждала!

- Зарко е убил някого - избърза внукът й.

- Майка си уби - промълви старата жена.

- Обесил е майка си? - Траян се ужаси.

- Не.

- Какво тогава е направил?

- Посегна на майка си.

- Пребил я, така ли?

- Наистина ли не разбираш, чедо? - погледна го баба Бенда, поколеба се, но каза: - Зарко насили майка си... - едва прошепна тя. - Сякаш е чужда жена, а не...

- Какво? - погнусено попита Траян, сигурен, че не е чул добре. - Той е луд!

- Не знам дали е луд, но не е човек... Урод е.

- Нарича се инцест - отговори машинално Траян. - Пиша дипломна работа по този въпрос... А после?

- Аз съм виновна - разплака се старицата.

- Не си виновна! - Траян стана и прегърна баба си. - Защо ще си виновна?

- Трябваше да спася Бенда... А аз...

- Откъде да знаеш какво ще направи тя?

- Трябваше да се сетя... Коя майка би живяла с подобен срам?

- Ами ако синът й е я закачил на дървото? - сети се изведнъж Траян. - За да не издаде престъплението му?

- Не, чедо... Тя посегна на живота си... Сама посегна...

- Защо тогава мислиш, че си виновна?

- Аз се обърках... Уплаших се...Вместо да отида при Бенда, да я прегърна и да я доведа тук...

- Какво? - прекъсна я нетърпеливо внукът й.

- Аз изгарях от мъст... Исках да го убия!

- И аз бих искал същото - прошепна Траян.

- Знаех, че не мога да се справя сама със Зарко... - продължи баба Бенда. - Хукнах към Вампора... Посред нощ, гола и боса хукнах... Той събра останалите...

- Кои?

- Коко, Максим, Бончо, Димо и Стела...

- А сега ги убиват един по един - сети се Траян.

- Затова ме е страх, чедо...

- После? Какво стана после?

- Когато се върнахме, Бенда се люлееше на джанката... - Старицата отново се разплака. - Люлееше се... За няколко минути я изтървахме...

- А Зарко?

- Изчезна.

- Онези щури глави не го ли откриха?

- Не. Не го откриха. - Баба Бенда отпи от чашата.

- Страхуваш се, че са го открили.

Старицата стисна устни. Внукът й стана и се разходи нервно из стаята.

- Не са го убили - убедено изрече Траян. - Сега ми стана ясно. Мислили са, че са го убили, но той се е изплъзнал... Затова са мълчали трийсет години!

- Защо мислиш така, чедо? - оживи се възрастната жена.

- Обещаваш ли да пазиш тайната?

- Как се извъртяха нещата... - направи опит да се усмихне баба Бенда.

- Слушай! - възбудено прошепна Траян. - Онази нощ следях Балабана и Вампора. Когато започнаха да копаят Прокълнатия гроб, им се показах.

- Как не са те убили! - възкликна тя.

- Имаха нужда от помощ - изпъчи гърди младежът. - Изорахме Прокълнатия гроб, но там имаше само едни тленни останки...

- Там погребахме Бенда.

- Но те знаят, че там са заровили и насилника й...

- Зарко е останал жив - изтръпна жената. - Господ да ни е на помощ!

- Но къде е сега?

- В Кралево - едвам прошепна баба Бенда.