Веселото гробище

82

- Ставай! - изкрещя някой в ухото му.

- Спи ми се - отвърна Траян и се обърна към стената.

- Стани, чедо - чу той благия глас на баба си, но не успя да отлепи клепачи. - Вампора има нужда от помощ.

- Спи ми се.

- Лельо Бендо, дай ми студена вода! Ще го полея и ще се разсъни!

- Не! - изкрещя неочаквано Траян и скочи. - Не искам да ме заливаш! Току-що се къпах!

- Да вървим! - нареди Вампора.

- Къде?

- На Калето.

- Пак ли? - изпъшка младежът.

- Защо пак? - озадачи се кметът.

- Обърках се - бързо отговори Траян, но не уцели крачола си и заподскача из стаята. - Защо ще ходим на Калето?

- Балабана умира - мрачно изговори кметът.

- Какво е станало?

- Не знам - отвърна Вампора и излезе навън.

- А ако убиецът ни чака там? - последва го Траян, но попита шепнешком, за да не плаши баба си.

- Трябва да отида.

- Кой ти се обади?

- Милко.

- Този убиец? - изуми се Траян.

- И ти мислиш, че е убиец - поклати глава Вампора.

- Не мисля. Знам, че е убиец - твърдо каза младият мъж. - А ти защо му вярваш?

- Трябва да спася Балабана.

- Ако не загинем и двамата.

- Тримата. Докторът ще дойде с нас.

Оставиха линейката до чешмата на Елия, а после тримата мълчешком продължиха към Калето. Вампора и Траян държаха носилката от линейката. Отдалеч забелязаха светлината от фенера и се насочиха натам. Милко възбудено извика:

- Още е жив! По- бързо!

- Докторе, по-бързо! - извика и Вампора.

Доктор Дарев се наведе, прегледа бързо ранения и каза:

- Първо да го пренесем до линейката.

- Ами раната на главата му? - обади се плахо Милко.

- Там ще мога да го огледам по-добре - отвърна фелдшерът. - И да окажа необходимата помощ.

- Ти мълчи! Да не разбираш колкото доктора, а? - изрепчи се Вампора на пришълеца.

Четиримата мъже с усилия преместиха тялото на Балабана върху носилката. Занесоха го с две почивки до линейката. Вампора щеше да кара и нареди на Милко да седне отпред. При ранения се качиха докторът и Траян. Бавно потеглиха. Докторът внимателно почисти раната на главата.

- Ще се оправи ли? - попита Траян, който внимателно следеше действията на фелдшера.

- Ако няма мозъчно-черепна травма - отговори доктор Дарев. - Предполагам, че има и пукнати ребра... - Погледна към Траян и допълни. - По дишането се разбира.

Траян само кимна и се отпусна назад. Преди да затвори очи, една странна мисъл прелетя през съзнанието му. Сигурно съм луд, бе последното, което помисли, преди да тръгне на разходка из Спящото царство.

Линейката подмина Кралево и продължи по пътя за града.