Веселото гробище

3

Междуградският автобус го изтърси на разклона за Кралево към седем вечерта. Траян се огледа, но шосето беше пусто. Вероятността някой да го вземе на стоп би била осъществима, ако изобщо минаваха автомобили по пътя. Той постоя около десетина минути, изпуши две цигари, но нямаше движение нито в едната, нито в другата посока. Реши да върви, докато не е мръкнало. Натовари на едното рамо лаптопа, на другото - сака, а в дясната си ръка тътреше огромен куфар на колелца. Трудно придвижване, но трябваше да извърви само шест километра до Кралево.

Той сложи слънчевите си очила, защото залезът го заслепяваше. След два завоя реши да си почине и тъкмо извади цигарите, когато покрай него мина стара лада. Траян размаха ръце, но автомобилът бързо се скри зад завоя. Явно жителите на селото не знаеха какво е взаимопомощ на пусто място насред Балкана. Ще върви бавно и мъчително като декабрист по безлюдните пътеки на далечното си заточение.

Всъщност не му тежеше да върви, защото тренираше редовно във фитнеса на две преки от дома му. Беше го яд, че мъкне толкова багаж. Не знаеше колко време ще остане при баба си, а и записките по дипломната му работа бяха обемисти.

Кралево се показа изведнъж. Бе разположено близо до върха на планината. От горния край на селото започваше огромна борова гора, която потъваше някъде надолу по баира. Сред зеленината се виждаха къщите и високите каменни стобори, които ги заобикаляха, бялата едноетажна постройка на училището, разположено в самия център на селото. Имаше и сателитни чинии, изненада се Траян. Явно цивилизацията е дошла и до тук.

Той тръгна по калдъръмените улици на селото, мина покрай кметството и тогава чу звънтежа на камбаната. Ами ако баба му Бенда е... Не довърши мисълта си, но ускори крачката си по стръмните улици, където някъде край боровата гора бе разположена къщата на рода му.