Веселото гробище

64

- Какво става, кмете? - провикна се Мишената отдалеч. - Да нямате безплатен абонамент в някоя погребална агенция?

- Със смъртта шега не бива, господин комисар - ядосано отвърна кметът и му обърна гръб.

- А това на какво ти прилича? - Комисарят посочи с ръка нагоре към Пеещата круша. - На траурен ритуал или на селски сбор?

Никой не му отговори.

Отново целият полицейски екип бе в Кралево. Оставиха линейката и полицейските автомобили встрани от гробището. Подухваше слаб ветрец, колкото да раздвижи листата, а покрай тях и металните тръбички, окачени на Пеещата круша. Нежният им звън наистина не напомняше за погребални ритуали, а за любовни позиви на козе стадо.

- Кой откри трупа? - попита Мишената.

- Пришълецът - отвърна Вампора, махна с ръка и поясни: - Милко Димитров Милков... Новият овчар.

- Къде е той сега?

- Къде да е... Със стадото - повдигна рамене кралевският кмет.

- Намерете го веднага!

Максим Балабана и Велизар Вампора се качиха на автомобила и тръгнаха по коларския път край гробището.

- Поне няма да ни се пречкат! - изрече Мишената.

Под крушата останаха само полицаите и съдебният лекар.

Доктор Моренов се наведе над тялото на Щурата Стела и започна огледа. Този път Мишената търпеливо мълчеше, което озадачи останалите полицаи. Когато патологът приключи, каза:

- Доколкото мога да преценя, смъртта е настъпила в ранната сутрин.

- По-точно? - изръмжа комисарят.

- Между пет и седем сутринта.

- А причината? - попита Радо.

- Счупени шийни прешлени...

- И аз така предположих - отговори Мишената.

- Като потрошена кукла е... - промълви Радо.

- Няма следи от насилие. - Моренов изпревари въпроса на комисаря.

- Пак ли? - изпъшка Донов.

- Тогава? - отново се намеси младият полицай.

- Може конят да я е хвърлил - предположи докторът.

- И конят я е приготвил за погребение - изръмжа Мишената.

- Питаш ме за причината за смъртта - спокойно отговори Моренов, - а не кой е местил тялото...

- Този, който е обичал тази жена - отвърна замислено Радо Ангелов.

- Убийство от ревност? - недоверчиво подметна комисарят.

- Няма следи от насилие - повтори патологът. - Поне на този етап...

- Твърдиш, че не е убийство? - повиши глас Мишената. - След това, което виждаш?

- Нищо не твърдя - отвърна спокойно Моренов. Изправи се и каза:

- Засега от мен - толкова. - И се отдалечи по посока на линейката.

Мишената и Радо се дръпнаха настрани, за да може фотографът да заснеме сцената на смъртта.

- Защо мислиш, че убиецът е обичал тази жена? - обърна се Мишената към партньора си.

- Заради цветето в ръцете й - отвърна Радо. - Сякаш Лицето Хикс се прощава с любим човек.

- След като я убива?

- Може да съжалява за смъртта й...

- Със сигурност ще съжалява, ако ми падне! - извика Мишената.

- Шефе, ами ако наистина е нещастен случай?

- Не ми пробутвай подобни тъпотии! - ядоса се комисарят.

- Счупва й врата случайно, а после я нагласява за погребението!

- Не. Не е така - отвърна Радо. - Ами ако конят я е хвърлил на земята?

- Ти знаеш ли коя е Щурата Стела? - изгледа го косо Донов.

- Колко конни състезания е печелила!

- Но вече не е млада - продължи Радо. - Загубила е част от ездаческите си умения...

- Дрън-дрън, както казваше една позната.

- Може нещо да е подплашило коня... - не се отказа младият мъж. - Изправя се на задните си крака и...

- Стела се прилепя към тялото му - прекъсна го Мишената.

- Този път не е успяла - твърдо изрече младият полицай. -Може да се е разсеяла, да не е преценила правилно ситуацията...

Замълчаха. Комисарят започна да обикаля около ствола на Пеещата круша, а Радо се облегна на дървото и притвори очи, за да не се разсейва от обиколките на шефа си.

- Юнако, дори и да си прав... - започна комисарят, - как ще ми обясниш положението на тялото?

- Само бъди търпелив!

- Че кога не съм бил - изсумтя Донов.

- Изслушай ме! - умолително изрече Радо, погледна шефа си и продължи: - Щурата Стела има среща на гробището...

- Което само по себе си е подозрително... - вметна Мишената.

- Защо?

- Кой ходи нощем по гробища?

- Не е задължително срещата да е била през нощта - спокойно продължи Радо. - Доктор Моренов ни каза, че смъртта е настъпила в ранната сутрин.

- А после?

- Щурата Стела и Лицето Хикс се разделят. После конят хвърля Стела, а Лицето Хикс се връща...

- Защо се връща?

- Може конят да е изцвилил - предположи младежът. - Лицето Хикс вижда мъртвата жена, не може да й помогне и...

- Защо не е позвънил на сто и дванайсет? - прекъсна го отново Мишената.

- Не знам - въздъхна Радо.

- Значи Лицето Хикс има какво да крие - заключи комисарят.

- Понякога човек се паникьосва и предпочита да не се намесва...

- Само ако има какво да крие - повтори Донов. - А това значи - нечисто съдебно минало...

- Мислиш ли?

- Най-вероятно...

- Не е така! - катгорично изрече младият полицай. - Ако Лицето Хикс се крие от закона, ще изчезне веднага оттук. Няма да мести тялото, да търси цвете, да се прощава по този начин с Щурата Стела...

- Може да е някой извратеняк - предположи Мишената. - Геронтофил, който дебне бабички...

- На гробището?

- Повечето от тях сутрин можеш да откриеш именно тук.

- Не ми прилича на сексуално престъпление - поклати глава Радо. - Маргаритката в ръцете на жената повече напомня за любовно обяснение... Обича ме, не ме обича...