Веселото гробище

84

- Шефе, да бяхме си наели квартира в Кралево, а?

- Натам вървим, юнако - отвърна Мишената. - По-евтино ще ни излезе...

- Но Мария няма да те пусне - закачи го Радо.

- Аз и не искам да ме пуска - усмихна се Донов.

Мария се наричаше не само съпругата на комисаря, но и дъщеря му. В случая ставаше въпрос за Голямата Мария.

- Сега защо отиваме? - попита младият полицай.

- Не си ли чел полицейския бюлетин?

- Кога? Нали ме взе направо от стълбите на дирекцията? - подсети го Радо.

- Две събития от изминалата нощ в Кралево...

- Ухааа. Само две?

- Аха. Пожар в кръчмата и срутване на камъни върху Максим Балабана.

- Отново нещастни случаи... - изпъшка Радо.

- Поне на пръв поглед - облегна се назад Мишената. - Ще видим какво ще решат колегите за пожара.

- Но опитът за убийство на горския е наш проблем...

- По-интересен е въпросът какво прави Балабана посред нощ на Калето?

- Там ли се е случило?

- Да.

- Някой го е поканил на последен танц - предположи Радо.

- Предпоследен... Все пак не е успял да го убие...

- Дали Милко Димитров Милков е бил там?

- Ще го питаме.

- Но кралевци няма да са доволни от нас.

- Какво имаш предвид?

- Ще ги разочароваме с експертизата за отпечатъците...

- От самото начало изглеждаше нагласено... - уверено произнесе Мишената. - Кой ще скрие издирвана пушка под леглото си?

- Явно някой знае за криминалното минало на Милко и затова подхвърля пушката на Стела под леглото му.

- Иска да натопи един доказан убиец - продължи комисарят.

- За да може да се скрие зад неговото досие. Не забравяй, че този Милко е отскоро в селото...

- Дошъл е в деня на смъртта на Коко Хлопката...

- На другия ден е убийството на Димо Вълкобореца...

- Не е той нашият човек - отсече Донов.

- Заради вълка - съгласи се веднага партньорът му.

- Вълкът е хванат от местен човек... Поне няколко дни е бил в пещерата...

Следващите няколко завоя преминаха в мълчание.

- Как да открием на кого са другите отпечатъци? - обади се Донов.

- На човека, който е подхвърлил пушката...

- Как не се сетих сам! - изсмя се комисарят. - Юнако, човекът, който е подхвърлил пушката, е бил онази нощ с Щурата Стела!

- Логично е.

- Въпросът е друг... Дали той е подлудил коня на жената?

- И ако е той, как е успял да заблуди Щурата Стела така, че да инжектира коня? Пак само въпроси...

- Трябва да открием мотивите... Всичко останало са само факти, които водят до онзи знак. - Мишената посочи с ръка пътния знак „Улица без изход“.

Тъкмо бяха влезли в Кралево.

- Кралевци сигурно знаят...

- Но досега нищо съществено не са ни казали... - изсумтя комисарят. - Крият нещо, сигурен съм...

- А то е в основата на всичко.

- Как да ги накарам да си отворят устата?

- Заведи ги на зъболекар!

- Не ми е до шеги, юнако!

- Една катафалка ни следва - видя я Радо в огледалото за обратно виждане.

- Ух! Забравих! - плесна се по челото Мишената. - Днес е погребението на Бончо Гладиатора!

- Да карам ли към гробището?

Не получи отговор, но забави скорост, за да може катафалката да ги задмине, и пое след нея.

- Дали убиецът е на гробището? - попита с привидно уплашен глас Радо.

- Знае ли човек...

- Ясно. Ще се оглеждаме! - бодро заяви младият полицай.