Веселото гробище

134

Дареви тръгнаха към изхода. Двамата непознати мъже им препречиха пътя. Към тях се присъединиха Денко Шушумигата, Кольо Белята, Мазачо и баба Бенда.

- Къде? - извика със силен глас Адриан Мазачо.

- Има спешно повикване - извика към всички Емилия.

- Ще почака, докато се разберем - каза с твърд глас един от непознатите.

Кралевци се надигнаха и кръгът около Емилия и Розен започна да се смалява. Двамата отстъпиха леко назад.

- Не се отнася за нас - извика Емилия. - Той греши!

- Вие сте наследниците на Зарко Радев - каза Траян. - Погледнете кутретата им - леко изкривени и на двамата. Както каза майка им - по това се познава техният род.

Жената бързо каза:

- Никога не сме ви казвали, че сме съпрузи... Вие така си мислихте...

- Не е вярно - прошепна зад гърба й Траян и продължи на висок глас: - Любовните отношения между брат и сестра са най-честата форма на кръвосмешение. При тях се наблюдават висок процент на психични разстройства, фобии, сексуална дисфункция...

- Ние сме нормални - прошепна със сдържан гняв медицинската сестра.

- И това е описано в медицинската литература - да считате, че деянието ви е нормално...

- При луд баща какво да очакваш? - обади се Адриан Мазачо.

- Лудо поколение! - изкрещя Кольо Белята.

- Татко не беше луд! - неочаквано изкрещя Емилия.

- Луд е бил, луд... - поклати глава баба Бенда. - И вие сте луди!

- Дяволски изчадия!

- Човешка измет!

Емилия и Розен Дареви пребледняха. Тя гледаше право пред себе си, докато фелдшерът бе навел глава.

- Да продължа нашата история - каза Траян. - Братът и сестрата знаят за събитията в Кралево отпреди тридесет години. В тяхното съзнание е втълпено, че бог Залмоксис иска отмъщение... Двамата са призвани да отмъстят за поруганата част на баща си... Зарко Радев не е посмял да се изправи срещу враговете си, защото е бил страхливец. Жалък страхливец!

Траян погледна към Емилия, но тя само присви устни.

- Не случайно прякорът му на младини е бил Хиената... -продължи той. - Противно и хищно животно, което се храни с мърша... Защото няма куража да нападне силните...

- Млъкни! - изсъска медицинската сестра.

- Дареви пристигат в селото и започват подготовката за своето отмъщение...

- Глупости! - извика тя.

- Началото на престъпленията в Кралево започва с две кражби, открити по-късно - от Щурата Стела са взети ампули, с които може да се приспи или да резбеснее всяко животно, а на Коко Хлопката са откраднати патрони...

- Докторите разбират от лекарства - обади се някой.

- Представете си, че са разхождате из гората и попадате на млад вълк, заклещен в капан... - започна отново Траян. - Какво ще направите?

- Ще го убия и ще се хваля из село - обади се Кольо Белята.

- Но ако замисляте престъпление, ще постъпите по друг начин. - Траян смени слайда и показа фотография на пещерата.

- Упоявате вълка, връзвате го като домашно куче в пещерата и чакате сгоден момент...

- За Димо Вълкобореца става дума... - сети се дори Завеяната Петранка.

- Да - отговори бързо Траян. - Един ден преди да умре Димо Вълкобореца посещава Лудата мечка... Не е видял вълка, защото му е попречено да влезе в пещерата. Но неговото куче надушва вълчия мирис... Затова отравянето на Снежка става много бързо - още на другия ден, а в дома на овчаря е подхвърлена непрана вълна. Димо Вълкобореца погребва кучето си и тръгва към пещерата. Явно нещо е подозирал... Вероятно той е бил следен и изпреварен от убиеца, който пристига пръв в пещерата. Вълкът е освободен от веригата, инжектиран с конски допинг и убиецът си тръгва. Когато Димо се надвесва над вълка, разяреното животно скача и прегризва врата на овчаря...

- Не е ли нещастен случай?

- Толкова ли не разбра, бе! - скара се баба Бенда на някой зад гърба й.

- Според мен за смъртта на Димо Вълкобореца са виновни тези двамата! - Траян посочи към Дареви.

- Не си измисляй! Ние сме били на работа тогава - презрително го погледна Емилия.

- Кога? - попита Траян. - Откъде знаете кога е настъпила смъртта на Димо Вълкобореца? Та вие не бяхте в пещерата, когато го открихме! Не чухте какво каза съдебният лекар!

- Значи не сме виновни... - усмихна се накриво доктор Радев.

- А бяхте ли на работа предишния следобяд? - отново попита Траян. - Именно тогава вълкът е убил Димо.

- Бяхме в лечебницата - каза се Емилия.

- Не бяхте - неочаквано се обади баба Бенда. - Тогава исках да ми напишете рецепта, но ви нямаше...

- Ти пък как помниш! - Емилия погледна с омраза старата жена.

- Може да съм стара, но още не съм изкукала - гордо произнесе баба Бенда.

- Видях ви пред пещерата преди време - неочаквано се обади Милко. - Голи бяхте... А той беше с нещо златно на главата...

- Значи същото е видял Димо Вълкобореца в пещерата! - сети се Траян. - Затова не е могъл да влезе вътре... Огнен кръг от свещи и греховна любов върху Трона...

- Мразя те! - изсъска Емилия, като се обърна назад към Траян.

- Още не си чула всичко - също шепнешком й отвърна той. Погледна напред и продължи на висок глас:

- Убиецът предупреди Бончо Гладиатора, като му подхвърли две големи зарчета. - Траян хвърли на пода зарчетата, които бе намерил пред дома на учителя. Те изтракаха и приковаха погледите на присъстващите. А той продължи разказа: - Мисля, че господин Бончев се досещаше и затова не излизаше от дома си... От полицаите разбрах, че учителят е бил задушен с предмет, който има квадратна форма... Убеден съм, че той е убит със зарче, поставено в гърлото му...

Чуха се удивени гласове и шум от разместване на столове. Траян изчака да утихнат и продължи:

- И най-интересното - аз съм бил в стаята едновременно с убиеца... Когато видях, че Бончо Гладиатора не може да си поеме дъх, усетих, че отнякъде изскърца пода... Но се сетих за този факт значително по-късно. А тогава хукнах да извикам доктора. След като съм излязъл от стаята, убиецът довършва учителя, изважда от гърлото му зарчето и си отива. Всичко става само за минути и посред бял ден! Невероятен късмет за убиеца! Минути след мен в дома е пристигнал Коко Хлопката, но е видял само мъртвия си приятел.

- Кой е убиецът? - попита Мазачо.

- Емилия - спокойно отговори Траян.

Тя само се изсмя.

- Медиците винаги излъчвате една особена миризма... - продължи Траян. - Усетих я в стаята, когато се задъхваше стария учител.

- Бях на работа по това време - каза жената.

- Не, не беше - поклати глава младежът - Само докторът беше... Веднага бих те забелязал...

- Сигурно съм била на втория етаж...

- И не се показа, когато крещях за помощ? - подигравателно я попита той. - Как помоли учителя да отвори устата си? Направи се на загрижена за здравето му... Цели пет дни не беше излизал от дома си... Дори не се е уплашил от теб.

Емилия го изгледа с присвити очи, но нищо не каза.

- Смъртта на Щурата Стела също е предизвестена - тя получава големи зелени ябълки. На пръв поглед нейната гибел отново прилича на нещастен случай - конят я хвърля. Оказва се, че Дорко също е инжектиран с конски допинг и Стела не е могла да го озапти. Но малко преди смъртта си тя е станала неволен свидетел на инцест на необичайно място...

- Какво?

- Братът и сестрата правят любов върху Прокълнатия гроб...