Веселото гробище

48

Пушкарите, както ги наричаше Бенда, нахлуха разгневени в двора й.

- Няма го! - извика от вратата Велизар Вампора. - Само да ми падне!

- Не го вини него - отвърна старата жена.

Още щом ги видя, Милко се пъхна под пейката. Кралевци го забелязаха и насочиха пушките си към пришълеца. Баба Бенда застана пред него и каза:

- Свалете пушките! Плашите го...

- Излез оттам, страхливецо! - изръмжа кметът, но все пак свали пушката.

Останалите го последваха, но се наредиха в кръг около заподозрения. Милко се измъкна изпод пейката, застана мирно и промълви:

- Не съм виновен. Не бях аз...

- Ти откъде знаеш какво ще те питам? - извика Вампора.

- Той преди малко се прибра - защити го старата жена. - Не знае какво е ставало по село...

- Откъде се прибра? - попита кметът.

- Донесох още багаж - прошепна Милко. - Ходих чак до...

- Не е той, Вампоре - прошепна му Максим Балабана. - Виж го как трепери само!

- Като изтърван заек от ловджийска мешка - допълни и Бончо Гладиатора.

- На теб прилича - обърна се към него Щурата Стела.

Никой не се засмя, дори самата Стела. Запътиха се към портата, но гласът на баба Бенда ги спря:

- Кмете, кога ще намериш овчар? Вирка ме подлуди вече.

В отговор козата извиси глас откъм сайванта.

- Не ми е до това сега! - изръмжа Вампора, обърна се назад и на свой ред попита. - Кой ще иска да стане овчар? На кого му се разхожда из баирите?

- Димо, Димо... - изведнъж проплака Щурата Стела.

- Леля Бенда е права - обади се Бончо Гладиатора. - Трябва бързо да намерим овчар.

- Сигурно пред кметството ще ни чака половината село -допълни и Максим Балабана. Той се ослуша, преди да продължи: - Навсякъде блеят кози...

- Що не вземете Милко тогава? - предложи им Бенда.

- Ти вярваш ли му? - доближи се до нея Вампора.

- Нищо не губим - отвърна тя.

- А ако твоята коза изчезне? Ако тоя я продаде на минаващ катун?

- Да пробваме все пак... - настоя старата жена.

Вампора погледна другарите си, но те само повдигнаха рамене. Той се приближи до пришълеца и го попита:

- Какво си работил досега?

- Заварчик, дърводелец, стругар... - започна да изрежда Милко.

- Сега ще станеш ли овчар?

Милко наведе глава надолу, но баба Бенда го потупа окуражително по рамото:

- Ще се справиш, ще видиш...

- Не знам... - смутолеви пришълецът. - Аако изчезне някоя овца?

- Плащаш я - отговори кметът. - А и тук гледат повече кози...

- Вземи една тояга и тръгвай! - насърчи го отново старата жена.

- Не знам накъде... - отвърна притеснено Милко.

- По баирите! Къде другаде! - ядоса се Вампора.

- Тъкмо ще опознаеш околността - обади се Бончо Гладиатора. - Днес изкарай стадото към Калето... Крепост от хилядолетия... Тръгваш покрай боровата гора и вървиш все нагоре...

- Намери си куче - посъветва го Щурата Стела.

- Ще му дадем кучето на Коко - отсече Вампора. - На Царски не му се седи у нас - поясни той, тъй като бе прибрал кучето на приятеля си.

- А пушка? - сети се Максим Балабана.

- Рано му е за пушка! - отсече Вампора. - Току-виж... - не довърши той, но всички го разбраха.

В този момент от къщата излезе Траян.

- Събудихме ли те, чедо? - нежно го попита Бенда.

- Много сте гръмогласни - изрече младежът. Обърна се към пушкарите и попита: - Не сте забравили, нали?

- За дуела ли? - разсмя се Вампора.

- Чедо... - притисна ръце до гърдите си баба Бенда.

- Спокойно, бабче - прегърна я младежът и тихо прошепна: - Не се доверявай на този! - той посочи с глава пришълеца.

- Всичко ли чу? - отвърна също шепнешком старата жена.