Веселото гробище

66

- Ей този я откри - Велизар Вампора избута Милко напред.

- Разкажи как стана!

- Кмете - обърна се към него Мишената, - идете под оная сянка. Ще ви извикам, ако се наложи.

Вампора възмутено изсумтя, погледна към Максим Балабана, но двамата кралевци изпълниха нареждането на комисаря. Едва тогава Мишената каза на овчаря:

- Разказвай отначало до край!

- Ами... изкарах стадото... - започна Милко, без да поглежда полицаите.

- Как се казваш? - прекъсна го Донов.

- Милко Димитров Милков - бързо отговори овчарят.

- Добре. Продължи сега! - нареди Мишената.

- Ми... Видях жената... Мислех, че спи...

- Как разбра, че е мъртва? - намеси се и Радо.

- Ами... Приближих се и... видях, че е мъртва.

- Защо се приближи? - настоятелно попита комисарят.

- Заради дървото.

- Какво му е на дървото?

- Дрънчи - отвърна тихо Милко. - Не чувате ли? И сега дрънчи - ослуша се той, но без да вдигне поглед към клоните на Пеещата круша.

- И после? - повиши глас Мишената.

- Тя не стана...

- Защо трябва да става?

- Поздравих я, а тя не отвърна...

- Пипа ли я?

- Не.

- Ами ако само е била припаднала? - попита Радо.

- С това цвете на гърдите? - изуми се Милко и плахо погледна към младия полицай, но бързо заби поглед в обувките си.

- После какво направи? - отново продължи комисарят.

- Хукнах към селото... Да намеря кмета.

- Защо си казал на кмета, че е убита? - отново попита Радо.

- Аз не съм я убил... Не съм аз!

Милко покри с ръце главата си и клекна на земята. Двамата полицаи се спогледаха.

- Кой казва, че си ти? - изрева Мишената. - Стани!

Овчарят се изправи, но не свали ръцете от главата си. - Защо помисли, че е убита? - по-спокойно го попита Радо.

- Заради цветето...

- И свали ръцете си! - извика отново комисарят, но Милко само отстъпи две крачки назад.

- Ти ли върза коня за дървото? - сети се Радо.

- Конят го нямаше.

- Какво? - озадачи се Мишената.

- Нямаше го... - повтори Милко.

- Кога?

- Когато намерих жената...

- Откъде се появи тогава? - продължи Мишената.

- Не знам откъде дойде... Магии стават в това село... - прошепна Милко.

- Например? - подкани го Радо.

- Ами... Оня ден кучето влезе в един храст, а оттам излезе позлатен козел...

- Ясно - обобщи Радо.

- Върви си! - Мишената изчака, докато овчарят се отдалечи, и прошепна на Радо: - Трябва да го проверим... Започни от психиатричния регистър.

- И все пак човекът каза нещо интересно... - замислено изрече младият полицай.

- В подкрепа на твоята теза...

- Не завиждай! - направи опит да се пошегува Радо, но мрачният поглед на шефа му го отказа.

- Продължавай! - нареди Мишената.

- Ако конят е хвърлил Щурата Стела, Лицето Хикс е хванал коня и го е върнал отново под крушата.

- Това е ясно - изрече спокойно комисарят. - Но защо? Защо Лицето Хикс ни навира коня в очите?

- Вероятно иска да ни подскаже действителната причина за смъртта на жената - предположи Радо. - Сякаш казва: „Не съм аз, конят е."

- Конят е... - повтори Мишената. - Ако си прав... Дали да не пуснем малко кръв от жребеца?

- Какво ще търсим? - озадачи се младият полицай.

- Причината, поради която конят е хвърлил Щурата Стела.