Веселото гробище

81

Милко нямаше телефон и сега не знаеше какво да прави. Ако изтича до селото, човекът може да издъхне. А ако отмине, още една душа щеше да тежи на съвестта му.

Тази вечер той отдалеч видя двамата едри мъже, които го причакваха пред дома му Преди Вампора да го съзре, Милко инстинктивно се метна към първия храст. Изчака известно време, но двамата с пушките не си тръгнаха. Пак ще ме вкарат в затвора, помисли си той. В стомаха му се намести буца лед, която започна да нараства, докато вледени тялото му. Ако се предадеше доброволно... Не сега! Той разтри краката си, за да прогони леда от тях. После се изправи и тръгна из Балкана.

Поне една нощ да прекара свободен под звездите... Мина покрай Темното езеро, после изкачи Еленица и се спусна към Водопада. Там полегна върху огромен камък, а погледът му не се откъсна от небето. Луната бе в силата си и му пречеше да съзерцава звездите. После отново тръгна.

Неусетно стигна Калето. Тук ще пренощувам, помисли си той. Чу шум и приклекна зад близкия храст. На лунната светлина видя жена в бяло. Самодива, помисли си Милко. После откъм Калето съзря огромна сянка. Балабана, изтръпна той. И тук ли го намериха? След малко висока фигура излезе от другата страна на зида. Внукът на баба Бенда, разпозна го веднага. Траян се изгуби някъде.

Милко тъкмо да хукне, когато чу шум от свличащи се камъни откъм Калето. Сянката на Балабана се изгуби в основата на зида. Стената се срути върху горския, бе първата му мисъл.

Инстинктивно Милко тръгна по посока на шума. Включи джобното си фенерче, за да осветява пътя си.

Откри бързо Балабана. Бе паднал по очи до каменната стена. Виждаха се само краката му. Камъни от различна големина покриваха глава и гърба на горския. Мъртъв е, помисли си Милко и започна бавно да отстъпва назад. Тогава чу глух стон изпод камъните. Приклекна и започна бързо да маха камъните, изсипали се върху Балабана. Наведе се и чу учестеното дишане на ранения. Опипа главата му и усети кръв по ръцете си. Съблече ризата си и затисна с нея раната.

Седна до ранения и обхвана с две ръце главата си. Не знаеше какво още да направи. Да бяга до селото, или да отмине... Тогава чу мелодията на телефон. Пребърка ранения, извади телефона, натисна копчето и каза:

- Милко Димитров Милков се обажда.

- Къде е Балабана? - изкрещя в ухото му Вампора.

- При мен - прошепна Милко и допълни: - Той умира...

- С голи ръце ще те убия този път! - извика отново кметът.

- Добре - отговори кротко Милко. - Но извикай помощ.

- Къде?

- На Калето.