Веселото гробище

131

През целия път спориха дали първо да поспят, а после да наредят декора, или обратното. Накрая надделя Траян и Радо паркира пред кръчмата на Мазачо.

- Разбери - ако техниката не работи, довечера няма да има театър!

- Един и същи аргумент, откакто сме тръгнали! - разочаровано подхвърли Радо, който караше полузаспал по баира.

- Аргументът е железен - каза Траян и слезе.

Радо го последва и започнаха да измъкват реквизита от багажника на пикапа. Влязоха в кръчмата и усетиха миризмата на пресен латекс. Стените все още бяха голи, а масите бяха струпани една върху друга на двора. В цялото помещение бяха наредени столове с пътека помежду им. Подът наскоро бе забърсан с влажен парцал.

- Шефът се е обадил за подредбата на интериора - каза Радо, мъкнейки прожектора и мултимедията.

Траян носеше стойката за белия екран и лаптопа. Подхлъзна се леко и изтърва стойката, която падна с дразнещ шум на пода. Откъм кухнята се показа Валерия. Траян й се усмихна плахо, но тя прибяга до него и го целуна.

- Не знаех, че постановката е с любовен сюжет - ухили се Радо, който остави багажа си до бар плота.

- Благодаря ти - прошепна момичето на Траян.

- Защо?

- Виж! - Тя извади подхвърлената през прозореца бележка от джоба на дънките си.

Траян я прочете и каза:

- Не съм я писал аз.

- Знам - отвърна Ели. - Но ако не беше се обадил, сигурно щях да изляза.

- Наистина ли? - зарадва се той.

В следващия момент получи страхотен удар, който го изпрати на земята.

- Казах ти да не идваш тук! - надвеси се над него Мазачо.

Не бяха усетили кога се е приближил до тях. Радо дръпна кръчмаря настрани. Ели първо се спусна към охкащия Траян, а после на бегом излезе.

- Мишената не ми каза, че тоз непрокопсаник ще е тук! - развика се бащата на Ели.

- Траян е главният герой тази вечер - спокойно каза Радо.

- Не го искам!

- Ще се наложи да го изтърпиш!

Ели се върна с найлонова торбичка, пълна с лед. Седна на пода, сложи главата на Траян в скута си и постави леда върху лявата половина на лицето му.

- Жив ли си? - попита го Радо.

- Аха - изохка Траян.

- Къде те е ударил?

- Малко под окото - отговори вместо него момичето.

- Не го улучих - изсумтя кръчмарят. - Малко на чорчик ми дойде...

- Ако беше му избил зъбите, щеше да провалиш представлението ни - със сериозен глас изрече полицаят.

- Ако знаех, че той ще участва, нямаше да си дам кръчмата!

- Ще подадеш ли жалба? - Радо попита Траян, но гледаше Мазачо.

- Нека инцидентът си остане в семейството - обади се Траян и намигна със здравото око на Ели.

- Не те искам! - развика се отново Мазачо.

- Че кой те пита? - надигна се Траян.

Радо му помогна да се облегне на стената на бар плота. Валерия седна до любимия си.

- Ели, ако нещо се случи с мен тази вечер... - започна Траян.

- Не се страхувай! - успокои го тя.

- Ще се случи, ще се случи - обади се кръчмарят.

- Татко, не се бъркай! - обърна се Ели към баща си.

- Ще се бъркам, ще се бъркам - закани се Мазачо.

- Да идем на двора! - каза Радо и хвана за лакътя кръчмаря.

- Ели, искам да ти кажа... - с усилие изрече Траян и млъкна.

- Какво? - с трепет в гласа попита момичето.

Той само въздъхна и махна леда от лицето си. Тъкмо да продължи, но в кръчмата отново влезе Радо и каза:

- Имаме още работа!

- Мазачо да ти помага - изпъшка Траян. - Аз съм ранен.

- А искаш ли да го повикам с пушката? - ухили се Радо.

Траян се надигна и измърмори:

- Има ли наоколо огледало?