Веселото гробище

24

Велизар Вампоров се огледа в стъклото на прозореца, преди да влезе в кметството.

Рошав беше, а нямаше вятър. Косата му беше къдрава, буйна и растеше бързо. Бе побеляла на кичури и понякога Коко го поднасяше, че пак е ходил на моден фризьор. С мустаците си Вампора се оправяше сам. Бяха гъсти, все още тъмни и леко завити в краищата. Лицето му бе топчесто със сключени вежди и вирнат нагоре нос, който му придаваше вид на по-млад, отколкото бе всъщност. Но когато беше ядосан, веждите му се накъдряха над носа и криеха хлътналите му тъмни очи. Скоро навърши шейсет и три години, но имаше още сила у него.

Вампора разхлаби леко възела на вратовръзката си и се огледа, да не би някой да го види и да го поднася после. Но откакто изпратиха Коко...

Кметът беше докачлив, но никога не се сърдеше дълго на приятеля си. Нямаше злоба в шегите на Коко и затова всички му прощаваха. Но как умееше да разкаже и най-простата случка така, че да стане интересна! Доукрасяваше я, измисляше си подробности, преиначаваше я, но винаги предизвикваше смях.

Спомни си за шапката, за която му се подиграваше Коко. Вампора я беше намерил в града в един магазин за втора употреба. Бе жълтеникава, филцова, с усукан на плитка тънък кант и с щраусово перо от едната страна. Вампора не се сдържа и си я купи, без дори да я премери на главата си. Сложи си я още при първия лов.

Когато Кого го зърна, се преви на две и започна да се смее, като сочеше с ръка главата му.

- Какво? - наежи се Вампора.

- Защо си взел лайното си на лов? - попита го Коко.

- Не виждаш ли? - Той свали от главата шапката и я завъртя на показелеца си. - Филцова, германска, цар Борис III е носил такава... - Преди време беше видял снимка на някогашния цар с подобна шапка. - Погледни етикета отвътре! - Вампора бутна шапката под носа на приятеля си.

- Мирише на умряла кокошка - напъха главата си вътре Бончо Гладиатора.

- А цветът й прилича на тиква, която вчера си ял, а днес си изсрал - подхили се отново Коко.

- Хубав е цветът - отсече той.

- Я! - изненада се Хлопката. - При кокошките ли ходи по голяма нужда? Едно перце от петела се е закачило за дриснята.

- Щраусово перо - изръмжа тогава Вампора. - От Австралия.

- А! И тук ги гледат вече - обади се Бончо Гладиатора, като отстъпи две крачки назад, за да не отнесе гнева на кмета.

- Не отива на вратовръзката ти - засмя се и Щурата Стела.

- Хубава е шапката - отговори той и я сложи отново на главата си.

- Ама ти стяга! - продължи Коко.

- Откъде знаеш? - изпусна се Вампора.

- Косите ти стърчат от нея. Не можеш ги скри и ще се закачат на някой трънак.

- Гледайте си работата! - ядоса се той.

Коко Хлопката изведнъж побягна нанякъде, бави се около десетина минути, а когато се върна, държеше в ръка две пера -чистобяло и синьочерно. Присегна се към шапката на Вампора, но той се дръпна назад.

- Какво сега? - изръмжа кметът.

- Дай да й сложим нашенски пера - примоли се Коко. - Взех от патката на Къдравата Верка и от юрдечката на Завеяната Петранка.

- Ще ти ударя един юмрук и ще млъкнеш завинаги! - извика Вампора и обърна гръб на приятеля си.

Едва по-късно разбра от самия Коко, че по време на лова зевзекът бе закачил двете пера за края на шубата му. Затова всички вървяха след Вампора и се кикотеха през цялото време. Не удариха нищо и когато се върнаха, той изгори шапката. Не му носеше късмет!

Вампора влезе в малката стая, в която се помещаваше кметството. Веднага усети цигарения дим. Върху бюрото му бе поставен метален пепелник с недоизгоряла докрай цигара. Номерата на Коко... Няма как да стане!

- Няма как да стане! - повтори гласно кметът. - Не и сега, когато...

Издърпа стола си, но върху него имаше шарен пумпал. Нямаше никакъв спомен от детството, свързан с пумпал.

Изправи се до прозореца и видя бягащия по улицата Димо. Хукна след него.