Веселото гробище

55

Вече пети ден Бончо Гладиатора не излизаше от дома си. Отказваше да ходи с останалите на гробището. Не отиде на деветината на Коко, не искаше да посети отново и гроба на Димо. Всяка сутрин Щурата Стела идваше да го вика, но той мълчаливо въртеше глава. Нямаше вече да стъпи на гробището, освен ако не е дошъл неговият ред.

След смъртта на Димо Вълкобореца го обзе неописуем ужас. Чакаше Оная, а не знаеше кога и откъде ще го изненада. Беше убеден, че скоро ще дойде за него. Спеше леко, предимно през деня, прегърнал пушката си. Не беше стрелял по животно, а как да стреля по човек? Ядеше още по-малко и отпреди. Страхуваше се, че ако му свърши хляба, няма да посмее да отиде до магазина. Но колко още щеше да издържи гладен?

Предпочиташе да стои на двора - все му струваше, че Оная ще се уплаши от някой съсед, надникнал случайно през стобора. Знаеше, че мислите му са детински, защото стените бяха двуметрови, но все пак...

И взе най-смелото си решение - записа всичко за събитията отпреди трийсет години. Между две страници от последната тетрадка, в която бе събирал историята на Кралево, пъхна и малкото листче. После внимателно слепи двете страници. Само при внимателно четене можеше да се открие скривалището. Все някога щеше да се разбере за тяхното престъпление...

- Господин Бончев! Господин Бончев! - дочу отвън мъжки глас.

Бончо Гладиатора стреснато стана от стола и погледна часовника си. Наближаваше пладне. С бавни стъпки тръгна към външната врата. През пролуките й видя длъгнестата фигура на Софиянеца. Отключи я и покани младежа в двора.

- Добър ден, господин Бончев! - каза Траян. - С пушката ли спите?

- Не си ли чул? - измърмори възрастният мъж. - Вълк броди наоколо.

- В селото ли? - изненада се младежът.

- И в селото може да дойде - многозначително отговори Бончо Гладиатора. - За какво си дошъл?

- Баба ви праща яйца и козе сирене - подаде кошничката Траян.

- Добра жена е тя - отвърна старият учител и устните му направиха плах опит за усмивка.

- Баба каза, че не ви е виждала тези дни - продължи младежът. - Добре ли сте?

- Добре съм - сопна се Бончо Гладиатора. - Държа се все още...

Той влезе в къщата, за да остави армаганите от баба Бенда, а Траян се намъкна след него. Младежът се изненада от дървената етажерка, която стигаше до тавана и беше пълна с книги.

- Много четете - изрече Траян и изкриви глава настрани, за да хвърли поглед по заглавията на книгите.

- Нищо не научих от книгите...

- Как така? - изненада се младият мъж.

- Така... Животът не е в книгите - някак злобно отговори възрастният мъж.

- А имате ли книга за историята на Кралево?

- Имам - гордо отговори Бончо Гладиатора. - Пет тетрадки съм изписал. Ей там са - посочи с ръка към етажерката с книги и прехапа устни. Нали тайната бе вътре?

- Мога ли да ги прочета?

- Само след смъртта ми - промълви старият учител.

- Няма да открадна труда ви - обиди се Траян.

- Няма да посмееш да го направиш! - изрече Бончо Гладиатора и посочи пушката.

- В това село всички ме плашат с пушките си - засмя се младежът. - Не ме е страх от вас!

- Не бъде толкова наперен!

- Няма да спорим - помирително изрече Траян. - Искате ли да ви купя нещо от магазина?

- От магазина ли? - изведнъж живна възрастният мъж.

- Баба каза, че го затварят на обяд.

- Жив и здрав да си! - отвърна Бончо, защото се сети, че няма да има нужда да излиза от дома си. - Ще ми купиш ли хляб?

- За това съм изпратен от баба - засмя се отново момчето.

- Но имам едно условие...

- Кажи - едва изрече старият учител.

- Ще ми разкажете ли за Прокълнатата къща?

- Леля Бенда не ти ли каза? - начумерено попита възрастният мъж.

- Каза ми, че една жена се е обесила там...

- Така е. Тъжна история... - промълви Бончо Гладиатора, а адамовата му ябълка се превърна в топка за пинг-понг, насочвана от ръката на нескопосен играч.

- Ще ми кажете ли повече?

- Побързай за магазина, че скоро ще го затворят! - с даскалски тон нареди Бончо Гладиатора.

- Става - примирително каза Траян, отвори външната врата, но веднага се върна назад. - Дръжте! - и той подхвърли нещо към възрастния мъж.

Бончо Гладиатора се взря с невиждащи очи в петсантиметровото пластмасово зарче, което падна на една педя пред него.

- Кой ви ги подхвърля? - заинтригувано попита Траян. - Отново бе пред прага.

- Селски дивотии! - едва успя да промълви старият учител и подбутна с крак зарчето настрани.

Траян махна с ръка и тръгна с бързи стъпки по улицата. Бончо Гладиатора затвори зад него, поколеба се, но не заключи портата. Влезе в къщата, без да се оглежда, и може би затова не усети човека, който се промъкна след него.