Веселото гробище

124

- Ще черпиш ли? - провикна се Христо Гатев от вратата на кръчмата.

- Открихте ли куршума? - надигна се от стола Мишената.

- Да - почти едновременно казаха експертите.

- Сядайте - покани ги комисарят и се обърна към кръчмаря. - Мазачо, давай изненадата за колегите!

Еспертите насядаха, а Ели и Мазачо бързо поставиха пред тях безалкохолни и мешана скара с гарнитура.

- Царска почерпка! - зарадва се Гатев. Огледа отново масата, привидно потрепери и прошепна: - Нещо за сгряване няма ли? Намръзнах в ледената вода...

- Има още работа - разбра го Мишената и веднага попита:

- Лесно ли го намерихте?

- Късмет! - обади се Георги Тотев. - Куршумът бе забит в един клон... Там, където е стоял циганинът.

- Можел е да улучи и него - обади се фотографът.

- Е, Гатев - обърна се към химика Мишената, - значи не си плувал по дъното на блатото...

- Не съм, ама газих...

- Куршумът е от същия калибър, с който е застрелян вълкът - продължи експертът по балистика. - Има и знака „X“.

- Патроните са на Коко Хлопката - обясни комисарят. - Явно са откраднати... Ако не беше в ареста, щеше да бъде първият заподозрян.

- Нямал е късмет убиецът - засмя се химикът.

- Да не го жалиш? - изгледа го накриво Мишената. - Да вървим, юнаци! - и стана.

- Ядем, не виждаш ли? - озъби се Гатев.

- Чакам ви отвън - от прага изрече комисарят.

Входът на кръчмата бе блокиран от трите полицейски автомобила. Жените на Вампора и Балабана стояха настрани. Мишената се приближи до патрулката и през отворения прозорец каза на полицаите:

- Юнаци, хапнете бързо и не мърдайте оттук, докато не дойде смяната ви!

Двамата униформени само кимнаха и излязоха от автомобила. Комисарят продължи: _—

- И ако нещо стане, веднага викайте подкрепление!

- Какво да очакваме? - попита единият полицай.

- Предполагаем опит за убийство на кръчмаря... - несигурно изрече Донов. - Пазите тук. Но ако има изненада. може да е и от друго място.

- Да минаваме ли напред-назад?

- Правете кръгчета наоколо.

Комисарят отвори вратите на служебния опели покани двете жени да се качат. Те мълчаливо се настаниха на задната седалка. След малко експертите излязоха от кръчмата.

- Жоро - обърна се Мишената към експерта по балистика, - ще караш ли моя опел?

Двата полицейски автомобила потеглиха бавно, а единият мина по горния път, за да не остане и човек от Кралево, който да не разбере за засиленото полицейско присъствие в селото.

Малко преди разклона Мишената видя изоставената „Нива“ на Вампора и каза:

- Как не я видях на идване! - плесна с ръка по жабката. - Жоро, спри!

След тях спря и вторият автомобил. Полицаите излязоха.

- Да проверим наред ли е возилото на Вампора! - нареди комисарят.

- Имаш ли ключове? - попита Гатев.

- Ако имах, сам щях да проверя - избоботи Мишената. - Имаш ли ключове? - обърна се той към Юлия, жената на Вампора.

- Не - плахо изрече жената.

Обиколиха колата, надничаха през стъклата, но всичко изглеждаше наред.

- Ванка - обърна се комисарят към фотографа, - ти си най-дребен. Пъхни се отдолу!

Иван Тенев сви недоволно устни, но изпълни нареждането на комисаря. Когато се измъкна прашен изпод колата, само каза:

- Вероятно резервоарът е пробит.

- Видя ли дупка? - направи опит да се наведе Мишената, но се отказа.

- Сигурно не е голяма, но бензинът е изтекъл - отбеляза фотографът. - Вижте и следите по пътя - посочи с ръка асфалта.

- Ясно - изрече Донов. - Някой не е искал Вампора и компания да стигнат до града! - Погледна към колата си и прошепна: - Не плашете жените допълнително!