Веселото гробище

109

- Мишена, нищо интересно няма долу! - провикна се още от вратата Коко Хлопката, доведен от униформен полицай.

- Къде долу? - не разбра комисарят.

- В ареста.

- Ти какво очакваше?

- Поне някоя засукана проститутка.

- Това да не е бардак!

- Не ги ли арестувате от време на време?

- Не си улучил момента - погледна го комисарят и допълни със сериозен глас. - А виагра носиш ли си?

- Що? - изненада се Коко. - Те не духат ли вече?

- Господин Криндов - намеси се Радо, - повикан сте за разпит.

- Много официално - обърна се сега към него Коко. - Последният път, когато някой ме нарече „господин Криндов“ бе в съда, когато регистрирах фирмата...

- Сега често ще го чуваш - прекъсна то Мишената. - В съда... - многозначително добави той.

- Какво е обвинението? - наперено попита Коко.

- Намерихме колата ти на паркинга пред болницата - започна Донов.

- Ха! Да не е пълна с взрив?

- Не е.

- Какво е тогава престъплението? Че никой не я откраднал? - засмя се заподозреният. - Мишена, не може да се оплачеш от ръст на престъпността в региона.

- В региона - не, но в Кралево...

- Разбрах - сериозно каза Коко.

- Ти какво знаеш по въпроса?

- Аз отсъствах дълго...

- Да не си ходил на минерални бани? - иронично подхвърли Мишената.

- Не, по работа бях.

- Коко - сериозно каза комисарят, - някой избива приятелите ти. Утре може да е твоят ред!

- Нищо не знам.

- Кажи ми мотивът, само това! - настоятелно изрече Донов.

- Аз не съм убиец на приятелите си - твърдо каза Коко Хлопката.

- Но имаш подозрения кой ги убива, нали?

- Откъде да знам! - нервно отвърна арестантът.

Мишената нищо не каза, отвори вратата на кабинета си и каза на дежурния полицай:

- Отведете го!

- Незаконен арест! - извика Коко. - Ще се оплача!

- Оплачи се на оная ми работа! - изкрещя Мишената и на висок глас изруга.

Коко излезе, а комисарят демонстративно трясна вратата зад гърба му. После се обърна към Радо:

- Как ти се видя?

- По най-важния пункт мисля, че не лъже - спокойно отговори младият полицай.

- Не е той убиецът, нали?

- Така ми се струва, но...

- Какво? - нетърпеливо попита Мишената.

- Цитирам: „Не съм убиец на приятелите си."

- Не разбирам.

- Трябваше просто да каже: „Не съм убиец.“

- Да не намекваш, че е убил някого?

- Може и да греша... - замисли се Радо, а после с увереност произнесе: - Но със сигурност знае кой е нашият човек.

- Защо тогава не ни казва?

- Не знам.

- Те да не си въобразяват, че сами ще открият убиеца? - и Мишената посочи към планината.

- Въоръжени са.

- Това не им помогна досега - изръмжа комисарят.

- Какво ще правим с Криндов?

- Утре може да е по-сговорчив.

- Оставяме го в ареста, така ли? - изненада се Радо.

- Че ние още не сме го разпитали! - повиши тон комисарят.

- А и за него там е най-безопасно.

- Мислиш ли наистина, че той може да бъде следващият?

- Досега Коко беше в безопасност.

- Но сега убиецът знае, че е жив.

- Все някой от тях ще проговори! - убедено каза Мишената.

- Дано да не е последният, останал жив!