Веселото гробище

122

Мишената ги видя отдалеч. Леля Бенда упорито търкаше с остра четка с метални връхчета. Поливаше с едно канче вратата и пак търкаше, но кръвта на Краля бързо бе попила в старото дърво.

До нея стояха две по-млади жени, които ридаеха на висок глас.

- Кажи ма, лельо Бендо - плачеше едната, - кажи, ако знаеш нещо!

- Нищо не знам.

- Кого са заклали пред портата ти? - попита я другата. - Велко ли?

- Моят Максим ли? - разрида се другата. - Не ни мъчи повече!

- Полицаите ще ви кажат - посочи с глава старицата към тях.

Жените на Вампора и Балабана, помисли си Мишената. Откъм горния край на улицата се зададоха двама старци. Голям панаир щеше да стане! Комисарят си провикна отдалеч:

- Лельо Бенда, прибери ги вътре!

Възрастната жена придърпа с ръце плачещите жени и те се намъкнаха в двора. Полицаите ги последваха. Тя хлопна вратата точно когато двамата старци минаваха оттам.

- Бендо, какво става тук? - провикна се единият.

- Денко, върви си по пътя! - отвърна баба Бенда. - Това е Денко Шушумигата - поясни тя на полицаите. - Мъжка клюкарка!

- Да влезем вътре! - Мишената покани ги с жест трите жени. - Юнаци, вие знаете какво да търсите, нали?

- В мазата е, в едно корито го сложих - разбра веднага баба Бенда

- Кого ма, лельо Бендо? - проплака пак едната жена.

Старицата не отговори, а заситни към чардака. Останалите я последваха. Влязоха в гостната. Жените се притиснаха към стената и не поглеждаха към комисаря.

- Вампора и Балабана са живи и здрави! - каза тихо той. - Но това е тайна! - погледна ги последователно.

- Слава тебе, Господи! - прекръсти се Юлия, жената на кмета.

Другата жена я последва.

- Сега - продължи Мишената, - ако искате да видите мъжете си, не бива никому да казвате, че са живи!

- Защо?

Той им обясни накратко.

- Ами Траян? - едва сега плахо попита баба Бенда.

- Нищо му няма! - усмихна се комисарят. - Юнак е той! Но има малко работа в София...

- Бързо му омръзна Кралево - натъжи се старицата.

- Ами! - реагира Мишената. - Още утре ще е тук!

- Дай Боже! - прошепна баба Бенда.

- Кога ще ги видим? - обади се жената на Балабана.

- Ще ви откараме до града, но...

- Съгласни сме - бързо отвърна Юлия.

- Ако някой от селото разбере, че са живи, утре се пишете вдовици! - изръмжа застрашително комисарят. - А сега вървете и ме чакайте при Мазачо!

- И да ревете по пътя - посъветва ги и баба Бенда, докато ги изпращаше.

- Кажи сега, лельо Бенда - започна със спокоен тон Мишената, - кой още знае тайната на Прокълнатата къща?

- Траян ти каза, нали? - натъжи се старицата. - Не трябваше да му се доверявам...

- Не позна - засмя се полицаят. - Балабана проговори пръв. Та...

- Никой друг не знае. Дори онези квачки, които изпроводих.

- Ти кого подозираш?

- Зарко.

- Мъртъв е от миналата година.

- А наследници има ли?

- Няма.

Мишената излезе. Експертите бяха свършили.

- Как е при вас? - попита ги той.

- Чиста работа - отговори химикът. - Касапски професионализъм.

- Защо?

- Един дълбок срез в гърлото и после козелът е нанизан на куката - поясни Христо Гатев.

- А куката е закачена за портата - продължи фотографът Иван Тенев. - Кървавите следи водят зад един храст в другия имот - посочи с ръка към Прокълнатата къща.

- Този път номерът няма да мине! - поклати глава комисарят. - Лельо Бенда!

Старицата се показа на чардака.

- Има ли къде да спиш тази нощ?

- Има - кратко отговори тя. - А какво да правя коча?

- Раздай курбан за бог да прости!

- Мишена, животното може да е отровено - намеси се химикът.

- Ти не провери ли? - изкрещя Мишената, въпреки че беше ядосан на себе си.

- Утре ще ти кажа - отвърна обидено Гатев.

- Лельо Бенда, вземаме Краля! - провикна се комисарят.

- Ако Коко разбере...

- Няма кой да му каже!

Мишената придърпа колегите си под лозницата и постави един лист върху масата.

- Дръжте сега!

- Какво е това? - пръв полюбопитства Христо Гатев.

- Карта на Орташкото дере и Темното езеро - обясни им комисарят. - Нарисуваха я Балабана и Вампора. Със знаците „хикс“ са отбелязани местата, на които са стояли Вампора и един циганин. Със стрелка е посочена вероятната траектория на куршума, улучил Вампора.

- И какво трябва да търсим? - обади се Марин Косев, екпертът по дактилоскопия.

- Куршум в блатото.

- Как ще стане? - разпери ръце Гатев. - Да не съм водолаз!

- Ако траекторията е приблизително вярна, куршумът е паднал във водата - обади се Георги Тотев, експертът по балистика. - Близо до брега - допълни той.

- Вземете патрулните полицаи и действайте! - нареди Мишената.

- А ти? - начумерено попита химикът.

- Аз отивам в кръчмата - Комисарят стана и тръгна към портата.

Гатев му показа среден пръст.

- Гатев, видях те! - без да се обръща, каза Мишената. - Ако намерите куршума, ще ви черпя!

- После ти ли ще ни смъкнеш до града? - ядосано попита химикът.

- Поръчай си такси отсега!