Веселото гробище

104

Ели стана рано под предлог, че ще полее цветята. Всъщност се надяваше, че ако Траян дойде за цигари, ще може да поговори с него, преди баща й да го е усетил. Чувстваше и вина, и срам от поведението си онзи ден. Наистина се държа като неврастеничка, която счита, че някой е откраднал собствеността й. Не трябваше да го обвинява, че е подпалил кръчмата, но ревността й я заслепи. А оттогава Траян не се показа в кръчмата и само засили подозренията й. Ами ако е права? Не за пожара, а за другата жена. Бе подочула, че той е бил на Калето, когато е пострадал Максим Балабана. Но дали е бил сам?

Някой заблъска по вратата на кръчмата. Ударите бяха силни и настоятелни. Пусна маркуча и се спусна към входа откъм двора.

- Къде хукна? - провикна се Мазачо от чардака.

- Да отворя.

- Поливай! Аз ще отворя - отговори баща й и слезе по стълбите.

Тя се върна в градината. Минавайки покрай нея, Мазачо просъска:

- Няма да пусна онзи непрокопсаник вътре!

- Аз бях виновна... - прошепна момичето.

- Всичко чух! И помня, много помня - закани й се с пръст баща й. - Никой не може да се държи така с дъщеря ми!

Ели се наведе и премести маркуча с вода в съседната вада. Мазачо влезе в кръчмата откъм вратата на двора. Тя изчака минута и се спусна след него. Мина покрай кухнята и се прикри зад бар плота, докато баща й отваряше другата врата откъм улицата. Вътре влезе един мъж на средна възраст, облечен с дънки и риза с къс ръкав. Той веднага попита:

- Ти ли си Адриан Русев?

- Аз съм. Защо?

- Тук е - обърна се към улицата мъжът. - Носете всичко!

- Какво става? - разтревожи се кръчмарят.

- Ако и ти не знаеш - засмя се мъжът.

Мазачо се показа през вратата и огледа улицата. Встрани от кръчмата бе спрял пикап, а от каросерията му слязоха двама мъже.

- Ели - извика той, - донеси пушката!

Момичето, без да се крие, хукна към къщата.

- Ко ти става бе, човек? - отстъпи назад мъжът. - Майстори ти водя, ремонт ще правим...

- Станала е грешка - отговори Мазачо. - Нямам аз пари за ремонт.

- Всичко е платено.

- От кого?

- Питай шефа - засмя се пак мъжът. - Аз само изпълнявам. Майстор съм!

- И какво ще ремонтирате?

- Всичко, каквото кажеш... - огледа се майсторът. - Стените ще боядисаме...

- Татко, дръж! - подаде му пушката Ели.

Мазачо я взе, но не знаеше какво да прави с нея.

- А, не така! - обиди се майсторът. - Не работя под дулото на оръжието!

- Кой ви изпрати? - настоятелно попита кръчмарят.

- Шефът, казах ти вече!

- От коя фирма сте? - сети се да попита Ели.

- „Крал Царски“.

- Фирмата на Коко Хлопката? - изуми се Мазачо.

- Но той е мъртъв! - добави Ели.

- Ами, мъртъв! - поклати глава майсторът. - Вчера ми се обади.

- Станала е грешка - промълви кръчмарят. - Той умря преди две седмици.

- Да бе! - засмя се отново мъжът. - Прекарал е и вас... Нали знаете какъв е майтапчия?