Веселото гробище

119

Милко се събуди усмихнат. Не помнеше откога не беше му се случвало да посреща с радост деня.

Слънцето изскочи неочаквано откъм Орловица, приседна на отворения прозорец и го заслепи. Не му се ставаше, въпреки че вече закъсняваше с изкарването на стадото.

Откъм двора на леля Бенда се чу яростният лай на Велко. Друго куче му отговори с протяжен вой откъм улицата. Леля Бенда е в опасност, помисли си той и скочи.

Снощи старицата не му позволи да остане на пост пред прага й. Дори му се скара:

- Какво ще си помислят хората за мен?

- Защо? - Той смутено се дръпна назад.

- Млад мъж да нощува при мен!

- Не могат да си мислят...

- Всичко могат - махна ръка леля Бенда. - Върви си!

- Ако има опасност...

- Ще те извикам през прозореца!

Сега Милко се облече набързо и хукна към съседката си. Върху дворната врата на леля Бенда се бе изправило огромно чудовище с рога. Напъваше портата, за да влезе в двора. Милко се разкрещя:

- Помощ! Помощ!

- Какво има, Милко? - обади се след малко възрастната жена.

- Пази се, лельо Бенда! - извика той. - Пази се! Чудовището ще влезе при теб!

- Какво си сънувал, не знам - обади се със спокоен глас старицата.

Отнякъде изскочи Царски и се разлая към чудовището. Отвътре отново му отговори Велко. След малко леля Бенда отвори дворната врата и онемя.

- Видя ли го? - попита отстрани овчарят.

- Видях го - промълви жената. - Чиба, Царски! - размаха тя ръце към кучето на Коко Хлопката.

Кучето не я послуша. Хвърляше се към портата, лаеше, правеше кръг и отново се хвърляше, но без да докосне странния обект.

- Не те ли е страх? - попита Милко леля Бенда.

- От него не ме е страх - посочи тя с ръка чудовището. - Ама от този, който го е сторил, ме е страх,

Милко се приближи и едва тогава видя, че върху портата бе закачен Краля. Рогата му бяха позагубили блясъка си, а кървава диря по калдъръма посочваше пътя, по който бе донесен мъртвият козел.

Овчарят се обърна кръгом и проследи кървавите дири. Свършваха при люляковия храст зад Прокълнатата къща.

- Не съм виновен! - изкрещя Милко, наведе се и покри с ръце главата си. - Не съм аз!

- Ела тук! - извика му старицата, но той не отговори. Тя се зачуди как да го върне и неочаквано изкрещя: - Помощ! Помощ!

Милко хукна към леля Бенда.