Веселото гробище

90

Първо се появи Краля - на самото било на Еленица. Сякаш бе вписан в кръг от слънчево сияние.

- Ехааа - извика Радо. - Сънувам ли?

- Това е Краля - козелът на Коко Хлопката - каза Вампора.

- Съвсем подивя след смъртта на стопанина си - обади се и Балабана.

- Върви насам-натам... Появява се, изчезва... - допълни кметът.

- Диаманти ли има в рогата му? - попита отново Радо. - Блести на слънцето...

- А, диаманти! - изрече кметът. - Златната боя на Мазачо е по него...

- Така и не разбрахме кой го е нашарил - отбеляза горският.

- Да откраднеш боя... Детинска работа ми се струва...

- Какво? - едва сега наостри уши Мишената. - Какво са откраднали?

- Златната боя на Мазачо. С нея е боядисан козелът - отговори Вампора.

Те бяха на тридесет метра по-надолу. Краля се огледа и се спусна към тях. Когато ги наближи, вдигна глава - нагоре, после кимна два пъти и ги подмина. Радо за малко и той да кимне в отговор.

- Пак тръгна към Водопада - отбеляза кметът.

- Няма ли да го хванем? - предложи плахо Балабана.

- Съвсем го отървахме!

- Ще направим хайка за помена на Коко - отговори Вампора. - Дотогава да скитори на воля из Балкана.

- Какво разкошно куче! - Радо отново посочи с ръка билото на Еленица. - А то как се казва? - обърна се той към Вампора.

- Кумчо Вълчо се казва - прошепна в ухото му Мишената.

Вълкът се виждаше ясно. Изглеждаше спокоен, явно вятърът духаше откъм Орловица и затова не ги усети. Балабана и Вампора бавно свалиха пушките си, насочиха ги нагоре и стреляха почти едновременно. Вълкът изчезна.

- Не го улучихме - ядоса се Вампора.

- Може да се е търколил от другата страна - предположи Балабана.

Четиримата мъже с бързи крачки тръгнаха към билото. Радо дори подтичваше.

- Спри се, юнако! - нареди Мишената. - Дори пистолет нямаш!

- Имам права лопата - задъхано отговори Радо, който се подпираше по нанагорнището на лизгара, намерен на Калето - Вълкът или е избягал, или е смъртно ранен.

- Пак е опасен - обади се зад него Вампора.

Радо тъкмо да изкачи билото, когато нещо му мина път, блъсна го и той се търколи два-три метра надолу. Друг вълк, изтръпна той.

- Не се бой! - извика му Вампора. - Това е Царски - кучето на Коко Хлопката!

Царски започна ожесточено да лае някъде зад баира. Радо се изправи и пое бавно нагоре. Когато превали върха, видя вълка. Бе изпружил крака. Около него се въртеше Царски в кръг, доближаваше се до трупа, отдръпваше и не спираше да лае. Младият мъж махна с ръка към другите и извика:

- Мъртъв е!

- Кой? - изрева Мишената.

- Вълкът, кой.

Тримата едри мъже се дотътриха до върха, погледнаха наоколо и седнаха на земята. Едва поемаха дъх. Вампора само успя да изкрещи към кучето:

- Чиба, Царски! Чиба! - и хвърли камък към песа.

Кучето полая още малко, направи няколко кръга около тях и приклекна близо до трупа. От време на време надигаше нагоре глава, ослушваше се и пак лягаше.

- Кой го уцели? - попита Мишената.

Двамата кралевци повдигнаха рамене. Вампора реагира пръв:

- Ще познаем по гилзата...

Радо се приближи до вълка, огледа го и каза:

- Убит е с един изстрел в темето.

- Какво? - стана веднага Вампора. - Как така?

Балабана го последва. Двамата се надвесиха над трупа.

- Наистина е убит отзад - каза и Балабана. - Може да се е извърнал към нас в последния момент.

- Може - съгласи се Вампора и се огледа - Не чух трети изстрел.

- Млад единак е - отбеляза Балабана. - Около две-тригодишен е.

- Сигурно си търси глутница.

Мишената едва сега стана:

- Точен изстрел, а?

- Точен е - съгласи се кметът. - Ама кой го уцели?

- Дали е нашият вълк, юнако? - попита комисарят партньора си.

- Да се надяваме - отвърна Радо.

- Този, дето уби Димо ли? - сети се Вампора.

- Аха.

- Ами къде е веригата му? - попита отново той.

- Веригата ще я открием при този, който го е заловил - убедено изрече Мишената. - Възможно ли е да има и други вълци наоколо?

- Възможно е - несигурно изрече Балабана. - Но понякога младите единаци изминават много километри, докато открият към коя глутница да се присъединят.

- Искаш да кажеш, че този екземпляр е транзитно преминаващ през землището на Кралево? - попита Радо.

- Екотурист, а? - засмя се и Мишената.

- Не знам - смутолеви Балабана.

- Юнако, гушкай вълка и да вървим!

- Като бебе ли да го гушна? - Радо се завъртя около вълка. - И как да гушна стокилограмово пеленаче... -

- А! Не стигат до сто - обади се Балабана. - Този не е повече от четиридесет...

- Да го набуча на правата лопата? - повиши тон младият полицай. - Трофей на абориген, забучен на копие.

- Ако искаш на гръб го носи! - продължи Мишената.

- Шефе, ти що не пробваш? - ядоса се Радо.

- Аз съм шеф.

- А аз - хилав слуга на голям шеф.

- Момче - обърна се Вампора към Радо, - много си наперено. Ако аз ти бях началник...

- Щеше да ми нашариш задника с колана - отвърна му младият полицай. - Не виждате ли, че няма как да го отнесем?

- Има, как да няма - отвърна Балабана и тръгна към храсталака.

Вампора го последва. Мишената се приближи до Радо и тихо каза:

- Юнако, дръж се прилично!

- Слушам, господин комисар! - чинно отговори младият полицай.

- Така те искам! - потупа го по рамото шефът му.

След малко двамата кралевци се върнаха, нарамили цял сноп от лески и два по-едри клона. Набързо направиха носилка, като оплетоха леската около двата клона. Бавно тръгнаха към Кралево.

Ако се бяха обърнали назад, щяха да видят, че Царски не ги последва. След малко кучето размаха опашка и се спусна към отсрещния рид.