Веселото гробище

18

Четиримата мъже вдигнаха пушките си и ги насочиха към човека в двора на Прокълнатата къща. Около минута наблюдаваха пришълеца, който бе с гръб към тях и още не беше ги усетил.

- Хилавичък ми се вижда - каза горският. - С един юмрук ще го просна.

- Да караме по нашия ред, Балабане! - отговори кметът, без да откъсва поглед от работещия в двора мъж.

- Чисти двора - прошепна Бончо Гладиатора. - Разрежда храстите. Избира кои да остави. Шамхатно подреждане. Да не би...

- Няма да довърши - изръмжа Вампора.

- Да започваме, че бирата в корема ми слезе по-надолу - обади се Максим Балабана.

- Той ще се напикае преди теб - промълви Димо Вълкобореца.

- Ей, ти! - провикна се Вампора към пришълеца. - Ела тук!

Мъжът се извърна и като ги видя, подскочи като заек и залегна зад един храст.

- Аз съм - тихо изръмжа Вампора и стреля във въздуха. После извика: - Покажи се, страхливецо!

Мъжът подаде глава зад храста и с треперещ глас каза:

- Не съм виновен.

- Донеси си документите за проверка - извика отново кметът.

- От полицията ли сте? - попита мъжът.

- Кметът иска да говори с теб - провикна се Максим Балабана.

Пришълецът излезе с вдигнати нагоре ръце, шепнейки:

- Предавам се! Не стреляйте! Не стреляйте!

- Все до там стигаме - усмихна се накриво Вампора и свали пушката си.

Останалите го последваха.

- Къде са документите? - продължи той.

- В ладата. - Мъжът посочи с ръка към автомобила, паркиран в началото на имота, където имаше само висока трева.

- Бързо ги донеси! - нареди кметът. - И си свали ръцете!

Уплашеният мъж издърпа кожена чанта от колата, извади от нея личната си карта и я подаде с треперещи ръце на Вампора. Кметът я разгледа внимателно.

- Казваш се Милко Димитров Милков, така ли?

Мъжът само кимна.

- Кажи си егенето.

Човекът на пресекулки изрече цифрите, а Вампора ги сравни с тези от документа за самоличност. Отговаряха. Той извади бележника си и преписа данните от личната карта. Всичко трябваше да се провери. После продължи разпита:

- Откъде знаеш за този имот?

- От собственичката.

- От кого? - изкрещяха в един глас всички кралевци.

Натрапникът се дръпна назад, изтърва кожената чанта на земята и покри с ръце главата си. Останалите се спогледаха, а Бончо Гладиатора направи знак с ръка, че му хлопа дъската на човека.

- Тя е мъртва отдавна - изръмжа Вампора.

- Не е - с тих глас отговори Милко Милков. - Договор за наем направихме.

- Покажи го! - нареди отново кметът.

Човекът се наведе надолу, извади картонена папка и я подаде на Вампора. Той внимателно прочете листите. Имаше ксерокопие от нотариален акт за имота на името на Биляна Гроздева. Не я познаваше и не знаеше дали документът не е фалшив. Ще трябва още утре да провери. После прочете договора за наем.

- Пет години? - изуми се кметът. - Какво ще правиш пет години тук?

- Пчелин - отговори Милко Милков. - Биопчелин - добави той.

- И аз така помислих - поклати доволно глава Бончо Градиатора. - Видях начина, по който разреждаш храстите.

Вампора изгледа косо Бончо Гладиатора, който веднага млъкна.

- Имаш ли сертификат за биопчелина? - сети се кметът, който знаеше колко много документи трябваха при този начин за отглеждане на пчели.

Пришълецът се наведе и извади нова папка. Вампора я грабна от ръцете му. Отново зачете документите. Изглеждаха наред. Нямаше за какво да се хване. Той погледна съучениците си, те повдигнаха рамене и той каза на Милков:

- Засега те оставяме. Утре ще включа електричеството към къщата. - После отново впери поглед към натрапника. - Но запомни! На изпитателен срок си! Ако до един месец нещо стане в Кралево, пиши се мъртъв отсега!