Веселото гробище

73

- Едва се измъкнах от нас! - махна с ръка Вампора по посока на дома си.

- Че откога Юлия те командори? - изненада се Максим Балабана.

- Не е това! Уплашена е до смърт! - поклати глава кметът и седна на пейката под Ружиния орех. - Тази нощ сънувала, че Коко влязал у нас и заръчал да отида на Калето.

- Да идем тогава!

- Не се връзвам на женски сънища!

- Явно Коко иска нещо да ни каже... - замисли се горският.

- Ако има нещо да ми каже, при мен да дойде! - напери се Вампора. - На сън, имам предвид - допълни той.

- Е, то ако е наяве...

- Значи и аз съм на оня свят - довърши кметът и неочаквано плю в пазвата си.

- Вие си бяхте по-близки... - отбеляза Балабана.

- Така е - потвърди Вампора. - Защо на жена ми ще взема ума?

Максим Балабана едва сега приседна на пейката.

- Ти не си ли на работа? - попита го кметът.

- Отложиха сечта.

- Времето е хубаво - вдигна поглед нагоре Вампора. - Нито едно облаче не се вижда.

- Ама мързелът на секачите е голям! - Горският рязко се изправи. - Да вървим!

- Къде? - изненада се приятелят му.

- Да се разходим към Калето - предложи отново Балабана.

- Няма как да стане!

- Да не те е страх?

- Обещах на жена си, че днес няма да доближавам Калето. Според нея сънят е знак, че там ще намеря смъртта си.

- Може и да е права... - поклати глава Балабана. - Жените по ги бива в тия работи... В магии вярват, на врачки ходят...

- Да вървим към кметството! - прекъсна го Вампора.

Тръгнаха под сянката на дуварите. Още зад ъгъла видяха няколко души да стоят от другата страна на кметството до стобора на Длъгнестия Ванко. Не ги познаха, защото плътната сянка на каменния зид скриваше лицата им. Едва когато Вампора и Балабана приближиха, се сетиха кои са чакащите - двете дъщери на Бончо Гладиатора заедно с мъжете си.

- Моите съболезнования! - тихо изрече Вампора, подавайки им последователно ръка.

Максим Балабана го последва. Помълчаха малко, а после по-голямата дъщеря тихо попита:

- Кога ще може да погребем татко?

- Когато полицията разреши - отвърна кротко Вампора.

- Да не би.... - започна втората дъщеря, но рязко млъкна.

- Не е убийство - разбра я кметът. - Полицаят каза, че щом е умрял сам, трябва да се провери...

- Какво има да се проверява! - ядоса се единият зет. - Работа ме чака!

- Ходете си тогава! - наежи се Вампора. - Сами ще погребем съученика си!

- Не може ли вие да попитате в полицията? - плахо се обади по-малката дъщеря.

С неохота Вампора набра телефона на Мишената, като се отдалечи от досадните роднини на Бончо Гладиатора. След малко се върна при тях и съобщи:

- Ще насрочим погребението за утре в единайсет часа.

- Не може ли по-рано? - попита отново същият зет.

- Ако ти изкопаеш гроба... - изгледа го кръвнишки Вампора.

Роднините на Бончо Гладиатора тихомълком се отдалечиха от кметството.

- Бързат да го погребат и да го забравят! - прошепна Максим Балабана.

- Бързат да разделят наследството! - Вампора се изплю по посока на роднинската група.

- А Стела кога ще я изпратим?

- Да изчакаме... Мишената така ми отговори.

- Да не би да са открили нещо?

- Кой да ми каже на мен! - извика възмутено кралевският кмет. - Не зачитат те местната власт!