Веселото гробище

108

Писна му от гробища!

Знаеше какво му трябва в момента - бърз, здравословен секс, който да освободи напрежението от тялото му. При последната мисъл Траян рязко сви по посока на лечебницата.

Очакваше, че вътре ще е пълно, но преброи само трима души. Двама старци следяха с трепет всяка извивка на тялото на Емилия, която бе наведена към някаква възрастна жена и тихо й обясняваше нещо. Леката прозирност на бялата й престилка развихряше мъжкото въображение. Траян проследи с поглед тънката лента на прашките на Емилия, която се очертаваше под престилката. Възбуди се толкова бързо, че се изненада от собственото си тяло. Обърна се към изхода, за да не му се смеят старците.

- Господине - чу зад себе си гласът на медицинската сестра, - елате да прегледам ръката ви.

Траян се върна назад и мина зад бюрото, а възрастната жена си тръгна.

- Боли ви още? - попита Емилия.

- Да - промълви Траян и сведе поглед към чатала си.

Тя проследи погледа му и се усмихна лъчезарно:

- Разбирам, но още малко ще изтраете.

- Колко?

- До полунощ - прошепна му тя и отвори един мехлем. Леко намаза завяхналите му рани.

- А после? - облиза устни Траян.

- На Водопада... до изгрев!

Емилия се обърна се с гръб към изхода и леко се залюля. Двамата старци извиха глави в тяхната посока.

- С поглед ти го слагат - ревниво изрече Траян и посочи с глава старците.

- Като не могат с друго - засмя се жената и докато преместваше две шишенца зад стъклената витрина, прошепна: - Ще видиш как ледената вода сгрява...

- Както огънят охлажда - продължи той. - Ще полудея дотогава!

- Довиждане, господине - с официален тон изрече медицинската сестра.

Траян стана и се запъти към изхода на лечебницата. _

- Еми - обади се един от старците, - разбра ли за Коко Хлопката?

- Кое по-точно? - обърна се тя към него. - Разбрах, че е жив.

- А, и ние знаем!

- А кого се погребали вместо него? - продължи тя.

- Не е ясно, но сега го разследват от полицията - каза възрастният мъж.

- Свършиха с разследването - обади се другият старец. -Вече го арестуваха полицаите - изрече уверено той.

- Защо? - изненада се Емилия.

- Утре ще се разбере - обади се първият старец. - Вампора каза, че ще ходи в града.

- Ще защитава приятеля си - подметна другият мъж.

Траян се ядоса на всезнайковците от Кралево. Затова реши да ги обърка така, че да не могат да разкажат само една версия на случилото се на селското гробище.

- За господин Криндов ли говорите? - обърна се той към старците.

- За него - кимнаха с глави те.

- Полицаите само си говориха с него и го пуснаха - уверено каза младежът.

- Бъркаш нещо - поклати глава първият старец. - Видях как го качиха в патрулната кола и заминаха към града. - Той се обърна към Емилия. - Ама да видиш Царски как лаеше патрулката! Бяга подир колата до края на селото!

- Ти бъркаш - напук каза Траян. - Господин Криндов помоли полицаите да го закарат до края на селото.

- Че защо?

- За да си търси козела из баирите - засмя се младежът, смигна на медицинската сестра и излезе от лечебницата.