Веселото гробище

94

- Юнако - обърна се Мишената към партньора си, - да възстановим последователността на събитията от снощи.

- Нищо особено, шефе - изненадано го погледна партньорът му, докато щракаше с мишката. - Върнах се и спах. А ти?

- Не ме интересуват битовите ти преживелици - промърмори комисарят. - Говоря за събитията в Кралево снощи.

- Онази нощ - поправи го младият мъж.

- Не дръж на подробностите! - повиши тон Мишената.

- В подробностите е майсторлъкът на нашия занаят.

- Ще те перна! - ядоса се Донов. - Напоследък се държиш непочтително.

- Съжалявам - искрено отговори Радо.

- Да не сте се скарали със Стоя?

Стоя Харизанова бе психолог и им помогна много, за да разкрият убиеца от крайния квартал. По време на разследването двамата с Радо доста се сближиха и в областната дирекция очакваха скорошни сватбени звънчета.

- Не - отвърна едносрично младият мъж.

- Ако изтървеш и това момиче...

- Изтървах я вече - неочаквано си призна Радо.

- Глупак!

- Стоя заминава на едногодишна специализация...

- Какво от това?

- Заминава за Швейцария - каза младият мъж.

- Е, Ани от паспортна служба е на разположение...

- Кой е циникът сега? - обиди се Радо.

- Не знам - отговори Мишената. - В тази стая сме само възпитани хора с позитивно отношение към живота. - Стана, разходи се зад бюрото и попита: - Опитът за убийство на Балабана или пожарът?

- Какво? - разсеяно попита партньорът му.

- Кое от двете събития е първо?

- Опитът за убийство.

- Защо?

- Траян е свършил любовната си среща, тръгнал е към селото и е видял пламъците.

- До Кралево има около половин час спокоен ход. Ако прибавим и факторът нощ...

- Пълнолуние.

- И все пак е нощ - натърти Мишената. - За да види Траян пожара, значи той е бил запален преди неговото пристигане в селото.

- Трябва му известно време, за да се разгори... - каза Радо.

- Какво излиза тогава?

- Ти ми кажи... -

- Синхрон между двете събития.

- И аз така мисля.

- Ами ако двете събития не са свързани? - подхвърли Радо.

- Възможно е - отговори шефът му. - Но докладът на колегите...

- Пристигна ли? - надигна се младият полицай.

- Ще ти го преразкажа набързо... - Мишената грабна папката, разтвори я, прочете отново експертизата на пожарна безопасност и продължи: - Пламъците са започнали от комина на камината, който е и най-силно обгорен. После са подпалени парцали..

- Покривките от масата?

- Възможно е - отговори комисарят. - И сега най-интересното - изолирани са следи от бензин...

- Някой е полял с бензин дървесината наоколо...

- Накратко - пожарът е умишлен.

- Не сме съмнявали в това. Достъпът до кръчмата е лесен...

- Стопаните ги няма, дъщеря им има любовна среща на Калето...

- Въпросът е дали целта на пожара е отвличане на вниманието от събитията на Калето?

- Юнако, ако убийството на горския бе факт, до сутринта никой нямаше да знае.

- Тогава пожарът не е прикритие за замисленото убийство...

- Знае ли човек...

- Но пожарът не пасва в цялата верига от събития в Кралево... - продължи Радо.

- Това също го мислех... Ако имахме труп в кръчмата, тогава - да.

- Поредният нещастен случай. Ами ако подпалвачът не е знаел, че Мазачо е в града?

- В това село всичко се знае, юнако.

- Тогава пожарът е излишен, освен ако...

- Какво?

- Ако не е насочен пряко срещу Адриан Мазачо.

- А ако е в негов интерес? - попита Мишената.

- Какво се сети?

- Парите от застраховката...

- Мазачо и жена му са в града, значи имат алиби...

- А дъщерята? - прекъсна го веднага комисарят. - Едва ли биха рискували живота на момичето...

- Ами ако са знаели за любовната й среща на Калето?

- Дори и не подозират, че дъщеря им скитори посред нощ из Балкана.

- Прав си - съгласи се Радо. - Кметът каза, че е видял двамата влюбени в двора. Първи са започнали да гасят пожара.

- Има нещо, което не пасва... - замисли се Мишената. -Защо Валерия се е прибрала сама от Калето?

- След любовна среща би трябвало да вървите заедно в нощта... Да се държите за ръка... - продължи и Радо. - Може да са се скарали...

- Може - съгласи се Донов. - А по време на пожара са се сдобрили... Но защо нито Балабана, нито Милко са видели Валерия?

- А, не е така! Милко е видял самодива в бяла премяна... - засмя се Радо. - Ели добре познава местността... Може да е минала напряко.

Телефонът звънна. Мишената изслуша съобщението и затвори.

- Двете събития са свързани, юнако.

- Кой беше?

- Справка за телефонното обаждане до Балабана.

- Откъде е?

- От телефона в кръчмата на Мазачо.

- Какво? - изненада се Радо.

- Човекът е позвънил на горския, за да го примами на Калето...

- После е драснал клечката с кибрит и е проследил Балабана... - довърши мисълта на шефа си Радо.

- Имал е достатъчно време да бутне камъните и да се нареди сред зяпачите на пожара.

- Отписваме ли Траян от списъка на заподозрените?

- Знае ли човек...