Веселото гробище

135

Траян изчака да утихне шума, като не изпускаше от поглед Дареви. Те стояха безучастно на две стъпки от бар плота.

- Балабана намира пред вратата си оранжеви конуси, Мазачо - счупено огледало на пода ей там. - Траян посочи центъра на кръчмата. - А в една нощ се случиха две събития - пожарът тук и опитът за убийство на Максим Балабана на Калето.

На пръв поглед двете събития не бяха свързани... В онази нощ набелязаните жертви имаха късмет - Адриан Мазачо е бил в града, а Максим Балабана бе спасен от новия овчар Милко.

Баба Бенда избута Милко напред, но никой не му ръкопляска и той сконфузен се върна на мястото си.

- Тогава бях прекалено изморен, но една мисъл прелетя за кратко в съзнанието ми, преди да заспя - защо човек, който не е бил при гасенето на пожара, мирише на дим и бензин?

- Кой? - попита гласовито Кольо Белята.

- Докторът - обърна се младежът към брата.

- Сторило ти се е - измънка фелдшерът.

- Аз помагах за гасенето на пожара, но не съм се доближавал до него - каза Траян. - Не миришех на огън, но ти смърдеше на бензин и дим!

- А аз? Какво съм правила аз тогава? - ехидно попита Емилия.

- Ти бутна камъните върху Балабана.

- А може би си ти, а? - иронично му подхвърли.

- Видях те - пак се обади Милко. - Помислих те за самодива на Калето... В бяла риза беше облечена тогава...

- Връщах се към Кралево - изрече надменно хубавицата.

- Не, не - възпротиви се овчарят. - Мина покрай мен и отиде на Калето.

- Виждаш ли? - победоносно изрече Траян, но самият той бе изненадан, че има свидетел на посегателството срещу Балабана.

- Мислех, че е магия... - прошепна овчарят.

- Тоя е луд! - Медицинската сестра кимна по посока на Милко.

- Да продължа нататък! - с жест ги спря историкът.

- На гроба на Коко Хлопката е поставена малка топка, за която няма обяснение как е попаднала там. А самият той, който вече е бил зачеркнат от списъка на жертвите, съвсем неочаквано се оказва жив. Трябва да се мисли план и за неговото унищожение. Веригата, с която е бил прикован вълкът в пещерата, е подхвърлена под сайванта на Коко. Все пак престъпникът притежава маркирани със знака „К“ патрони на Коко. Замисълът е бил Коко Хлопката да бъде обвинен, че е убил своя най-добър приятел - Велизар Вампора. И тук бе направена сериозна грешка от страна на убиеца, за която, без да искам, допринесох аз. Двама господа ме ядосаха, когато клюкариха за ареста на господин Криндов и аз излъгах, че той веднага е освободен от полицаите.

- Защо ще ни лъжеш бе? - обади се Денко Шушумигата.

- И мен си излъгал, а? - последва го Кольо Белята.

- Вие ли бяхте? - попита Траян и се взря в тъмното. - Сега си спомних...

- Да не искаш да кажеш, че сме виновни? - отново попита Денко Шушумигата.

Може убиецът да ви се сърди, защото го подведохте...

Двамата старци страхливо се мушнаха в тълпата.

- Велизар Вампора намира пумпал в кметството и не му обръща сериозно внимание - продължи Траян. - Но в нощта след ареста на Коко кметът получава следната бележка - Той им показа на екрана сканирания лист: „Ще те чакам при Темното езеро. Не викай Балабана, защото му нямам доверие. Коко.“ - Траян прочете текста на бележката. - Вампора разбира, че е капан, защото знае, че Коко е в полицията. Затова отидохме на срещата аз, той и Балабана. Аз и горският останахме скрити, а Вампора излезе от храстите. Той видя един циганин бракониер. В опит да избяга, циганинът посочи с ръка към храстите, Вампора извъртя глава и това спаси живота му... Иначе убиецът стреля точно, и то с патрон, откраднат от Коко Хлопката.

- Значи Коко Хлопката е щял да бъде набеден - обади се непознат глас.

- Точно така. - Траян се обърна към брата. - Докторе, ама точен мерник имаш... Улучи Вампора.

- Какви ги говориш? - дръпна се назад Дарев.

- Не е Емилия - ухили се Траян. - Тогава тя дебнеше друга жертва при чешмата на Елия...

- Ако знаех, само ако знаех... - замислено произнесе медицинската сестра.

- Щях да съм пръв, нали? - ухили се Траян.