Веселото гробище

111

Вампора тръгна с бавни стъпки към къщата, когато камъкът го улучи. Обърна се рязко, но нямаше никого зад него. Върна се назад и отвори дворната порта. Улицата беше пуста. Сложи резето и едва тогава взе камъка. Бе увит в хартия. Той разгъна листа и прочете написаното върху него.

- Няма как да стане! - промърмори той.

Грабна пушката си и дори не се сети да се обади на жена си. Едва по пътя към Балабана се осъзна, но не му се връщаше назад. Горският още не си беше легнал. Вампора му подаде бележката, а Балабана я прочете на глас:

- Ще те чакам при Темното езеро. Не викай Балабана, защото му нямам доверие. Коко. Негов ли е почеркът?

- Наподобява.

- Кой не е видял, че Коко е арестуван? - изненадано попита приятелят му.

- Това е капан, не разбираш ли? - повиши леко тон кметът.

- Тази нощ аз ще бъде целта на убиеца.

- Да се обадим в полицията - предложи Балабана.

- Ами ако никой не дойде на езерото? Какво ще обясня на полицаите?

- Прав си. Ако им кажеш, че искат да те убият, ще те питат защо...

- А и докато дойдат, ще съмне... - сети се кметът. - Ами ако не отида?

- Друг път ще те подмами.

- Поне да бях се простил с Юлия - тъжно каза Вампора.

- Не викай дявола! - скара му се Балабана и допълни: - Ех, ако и Коко беше тук...От две страни можехме да нападнем...

- Да вземем Софиянеца - предложи кметът. - Оправен е, храбър...

- Да не рискуваме и неговия живот! - възпротиви се горският. - Дори оръжие няма момчето.

- Той само да наблюдава - предложи приятелят му. - Поне свидетел да има, ако нещо се случи...

- Аз ще стоя в засада - добави горският. - Ще държа на мушката всеки храст.

- Измислих го! - каза Вампора. - Убиецът ще ме чака откъм селото... Нали така?

- Да.

- А ние ще минем през Бълхарника

- И ще му излезем в гръб - сети се горският.

- По този начин няма да стоя дълго на прицел.

- Ами ако не стреля? Ако е приготвил друг капан? - сети се горският.

- За да ме удави в езерото, трябва да е по-едър от мен.

- А ако те удари с някой клон? Ще те зашемети и...

- Как ще ме пренесе до водата? А и нали вие ще бъдете там?

Балабана се обади на жена си и тръгнаха да вземат Софиянеца. На леля Бенда разказаха всичко. Поне да знае, ако не се върнат. Но тя не беше съгласна да идва Траян с тях. Въпреки това възрастните мъже го събудиха.

- Колко е часът? - попита той.

- Наближава полунощ.

- Какво? - неочаквано бързо скочи младежът и започна трескаво да се облича. - Закъснях! Закъснях!

- Среща ли имаш? - попита Вампора.

- Аха.

- Че нали Мазачо те е гонил с пушката!

- Не се навирай там, където не те искат! - посъветва го и Балабана.

- Вие какво правите тук? - едва сега се сети да попита Траян. После се дръпна назад и размаха ръце пред себе си: - Не, не, не! Повече дупки няма да копая!

- Не става въпрос за това - тихо каза Вампора и излезе, последван от Балабана.