Веселото гробище

125

Радо и Траян не спряха да говорят чак до Плевен. Бяха сами в първа класа. Обсъждаха случаите, допълваха взаимно информацията, която имат.

- Знаеш ли, че моята и твоята наука си приличат? - направи неочакван извод Траян.

- Да - съгласи се Радо. - В историята има безброй убийства.

- Но в повечето случаи убийците са известни.

- И при нас е така, въпреки че остават и неразрешени случаи.

- Приличат си и по механизма на събиране и обработване на фактите...

- Доказателства, улики - поправи го Радо.

- Зависи от гледната точка - засмя се Траян. - Събираш фактите, анализираш ги, после строиш хипотеза...

- Но няма пострадали от научните хипотези... - отговори бързо полицаят. - А при нас... Ако хипотезата е погрешна, унищожаваш един човешки живот...

- За сметка на отървалия се убиец - съгласи се историкът. - Късче по късче информация...

- Ако едно късче не пасва на пъзела, няма как да се види цялата картина на престъплението.

Замълчаха.

- Да поспим ли? - прозина се открито Траян.

- Съгласен - отговори Радо. - Че утре имаме среща с мома Биляна..

Той стана и угаси осветлението в купето. Опънаха се на седалките и ритмичното потракване на влака ги унесе. Неочаквано Траян скочи.

- Какво става? - в просъница попита Радо.

- Забравих Ели - шепнешком отвърна Траян.

- Изгората ти?

- Нещата са по-сложни.

Траян излезе в коридора и набра номера на Валерия. Не му отговори. Погледна на дисплея часа - нямаше още полунощ. Отново позвъни, но момичето пак не му вдигна. Той влезе в купето и разтърси задрямалия полицаи: _

- Ставай!

- Защо? - надигна се Радо.

- Не мога да предупредя Валерия!

- За какво?

- Ами ако убиецът й изпрати бележка от мое име?

- Той няма за какво да й отмъщава.

- Но иска да отмъсти на баща й!

Мишената бе разказал по телефона на Радо за „престъплението“ на Мазачо.

- Ужас! - промърмори полицаят.

- Какво по-жестоко отмъщение, ако посегнеш на детето на врага си! - развика се Траян.

- Но Мишената е предупредил Мазачо за опасността - разсъни се напълно полицаят и отново светна.

- Може да е предупредил бащата, но не се е сетил за дъщерята - развълнува се историкът. - Ами ако подмами Мазачо навън, като използва изчезването на Ели?

- Звънни пак! - повиши тон Радо.

Траян отново пробва, но никой не вдигна.

- Ако сме закъснели...

- Звънни от моя телефон! - сети се младият полицай.

- Може да ми затвори - поколеба се Траян.

- Диктувай ми номера й!

Радо набра от своя телефон номера на Валерия. На третия сигнал чуха плахия й глас:

- Да.

- Валерия, обажда се инспектор Радо Ангелов.

- Не ви познавам.

- Как да не ме познаваш?

- Не ви познавам гласа - поправи се момичето.

- Чакай малко! - и той подаде слушалката на Траян.

- Ели, не затваряй, моля те! - прошепна той. - Аз пътувам за София тази нощ... Ако някой ти подхвърли бележка, ако ти се обади по телефона от мое име, трябва да знаеш...

- Никъде не излизай! - грабна телефона Радо. - Обади се веднага на Мишената! Сега ще ти продиктувам номера му...

- С кого говориш? - Радо чу гласът на Мазачо.

Телефонът веднага изключи.

- Какво стана? - попита разтревожено Траян.

- Баща й се намеси... Май си загазил сериозно...

- Не ми пука от него! - напери се Траян. - Важното, че я предупредихме!

- Повече разчитам на патрулката пред дома й.