Веселото гробище

103

Вампора и Балабана влетяха в двора с насочени напред пушки. Бенда извика:

- Какво ви става?

- Мислехме, че си в опасност.

- А, аз! - махна с ръка старицата. - За Траян се тревожа...

- Защо? - припряно попита кметът.

- Тази нощ Коко го отведе нанякъде...

- Кой? - не дочу Балабана.

- Коко - повтори старицата.

- Коко е вампирясал... - прошепна Вампора на горския. - На теб нищо ли не направи? - обърна се отново той към баба Бенда.

- Двамата дори не разбраха, че ги чувам...

- Затова гробът му бе пресен - направи заключение Балабана. - Ляга сутрин, става вечер...

- А ние къде ровехме... - поклати глава кметът.

- Коко е жив - произнесе възрастната жена и ги погледна последователно.

- Така ти се е сторило, лельо Бенда - потупа я по рамото Вампора. - Те си изглеждат досущ като живи хора...

- Кои? - не разбра тя.

- Как кои?! Вампирите - убедено каза кметът.

- Коко загина от насилствена смърт - друго обстоятелство, заради което един човек вампирясва... - продължи Балабана.

- Сигурно е плътеник - продължи да разсъждава на глас Вампора. - Те най-се доближават до човешкия образ...

- Вие сте изкукали бе! - тропна с крак старата жена. - Коко е жив и здрав! Пак ви е направил номер!

Двамата мъже се спогледаха, дръпнаха се под лозницата, за да не ги чува баба Бенда. Балабана прошепна:

- Спомняш ли си, че Димо видя Коко и после умря...

- Спомням си - отвърна шепнешком Вампора. - Така ме е страх за жена ми... Нали и тя го видя?

- Приказната Ели също... - добави Балабана. - Но още са живи.

- Чукай на дърво!

Двамата почукаха по дървесината на лозницата.

- Сигурно и на Бончо, и на Стела се е показал...

- Ама те не бяха ухапани като Димо - сети се горският.

- Не бяха. Може по друг начин да ги е умъртвил.

- Вампоре, направи нещо! - приближи се към тях възрастната жена.

- Мисля, лельо Бендо, мисля...

- Какво ще мислиш? Обади му се по телефона! - извика тя.

- Още не са прекарали директна връзка с оня свят - прошепна Вампора на горския.

- Обади се, за да успокоиш леля Бенда - предложи Балабана. - Ще кажеш, че не ти отговаря...

Вампора набра номера на Коко и се стъписа, когато след първия сигнал чу добре познат глас:

- Вампоре, кажи на леля Бенда, че момчето е живо и здраво!

Кметът отпусна слушалката и промълви:

- Жив е...

- Кой? - не издържа Балабана.

- Коко е жив.

- А Траян? - не се стърпя възрастната жена.

- А, и той... - едва изговори кметът. После започна да се разхожда из двора и да крещи: - Ще го убия! С голи ръце ще го удуша!

- Потрай малко - чу отдалеч гласа на Коко и приближи телефона до ухото си. - Закъсали сме за цигари... Купи от Мазачо...

- Цигари ли? - набра Вампора. - Не ти трябват цигари! На живи въглени ще танцуваш, дяволска муцуно! Само да ми паднеш! - Той отново чу кикота на приятеля си, последван от звънливия смях на Траян. - Кудкудякай ти, кудкудяй! Ще ти извия шийката, само да я докопам!

- Питай къде са? - сети се баба Бенда.

- Къде сте? Къде?

Вампора затвори телефона, повъртя се на двора, а после отново набра номера на Коко.

- Какво се сети? - попита го Коко.

- Сигурен ли се, че не си вампирясал? - попита кметът.

- Слънцето изгря, не виждаш ли? Ако бях вампир, вече щях да полегна на хладно в гроба - и отново се разхили.

- Да вървим, Балабане! На пихтия ще го направим!

- Пазете Траян! - обади се баба Бенда.

- Не се притеснявай за него! Ще ми краде приятеля! - ядно рече кметът. - И се хилят... Кикотят се като девственици, зърнали за пръв път гол мъж!