Веселото гробище

96

Мъжът беше съвсем гол. Стоеше с гръб към него. Около главата му имаше златно сияние.

Отблясък от ореола на мъжа достигна до Милко и го заслепи за миг. Той се прикри под една скала, но очарованието от магията бе по-силно от страха му. Не беше много вярващ, но неочаквано се прекръсти. После отново отправи поглед към ниското, където бе входът към черната дупка.

Мъжът не обръщаше внимание на дъжда. Вдигна нагоре ръце и остана така. Откъм тъмния отвор в скалите излезе жена, обвита в пламъци. Огънят се плъзна по жената и се свлече в краката й. Тя грабна огнения плащ и тръгна навътре в скалите. Мъжът, без да сваля ръцете си, я последва. Блесна светкавица и двете фигури изчезнаха в нея.

Последвалият гръм прикова Милко към скалата. Когато тишината се върна, овчарят се усмихна на приказните магии, които го заобикаляха.

Но защо другите не ги виждаха? Усети се специален. Благодари искрено на съдбата, която го доведе в Кралево.