Веселото гробище

95

- Софиянецо, тръгвай! - извика Вампора под прозореца на Траян.

- Пак ли ще копаем дупка? - подаде се той.

- За теб може да е дупка с червеи, ама за нас е... Мъка е за нас... - изрече кметът. - Утре сутринта е погребението на Стела.

- Разбирам - сконфузи се младежът.

- Нищо не разбираш, ама... Няма кой да копае. Балабана все още му се мотае главата, а ребрата му... - Кметът не довърши, а махна недоволно с ръка.

Траян бързо излезе навън, огледа се и си спомни, че полицаите взеха правата лопата. Вампора и Балабана го чакаха в джипа. Той се намъкна отзад и потеглиха. Едва тогава им каза:

- Нямам лопата.

- Балабана носи своята - отговори кметът.

- Жалко.

- Що? - повиши тон Вампора. - Искаше да се отървеш от копане ли?

- А, не съм такъв храбрец - засмя се Траян. - Двама въоръжени мъже ме ескортират.

- Пак ще вали - прекъсна ги Балабана.

- Как позна? - удиви се Траян, защото над тях имаше яркосиня коприна.

- Мухите започнаха да хапят - отвърна вместо горския Вампора.

Пеещата круша ги посрещна развълнувана. Вятърните чанове се удряха един в друг и ги поздравяваха. Свикнаха да ни виждат често, помисли си Траян.

- Кога закачихте чановете? - попита той двамата кралевци.

- Не сме ги закачали - измърмори Вампора.

- А кога се появиха?

- След погребението на Коко - отвърна този път Балабана.

- Още един интересен детайл.

- Всичко започна с неговата смърт... - изрече кметът. - Ето тук - посочи с ръка мястото, където щяха да положат Щурата Стела.

Траян започна пръв, а двамата възрастни мъже седнаха под листата на люляка. Мълчаха.

Въздухът стана лепкав, а небето заприлича на тиня. Тук-там се появаше светло петно, подобно на въздушно мехурче, проправило си път към повърността на блатото.

Едри капки пот се търкаляха по тялото на Траян, но той дори не ги изтриваше. Махмурлукът му отлетя заедно със светлите облаци на изток.

След половин час Вампора стана, за да смени младежа. Траян седна под люляка, запали цигара и каза:

- Аз ви подслушвах.

- Кога? - спря да копае кметът.

- В кръчмата. - Той стана прав и продължи: - Не е важно това сега... Но искам да уточня някои детайли...

- За какво? - наежи се Вампора.

- За странните събития в селото.

- Остави тази работа на полицията! - кротко изрече горският.

- Не говоря за убийствата...

- А за какво?

- Разделил съм странните събития на три части - започна сериозно Траян. - Първата част са веселите ситуации...

- Какво смешно има в смъртта на нашите приятели? - ядоса се Вампора.

- Нима не е смешно позлатяването на Краля? - Траян изчака, за да види как неволно се разтегнаха устните на възрастните мъже и продължи:

- Къде видяхте Краля-Слънце за първи път?

- Пасеше цветя на гроба на Коко...

- Доброволно?

- Не, беше овързан около дървения кръст.

- Някой наистина се е подигравал с вас.

- Защо ще се подиграва? - наежи се веднага кметът.

- Добре - бързо се съгласи Траян. - Не се е подигравал на вас, а на Коко Хлопката.

- Може ли на мъртвец да се подиграваш? - озадачено попита горският.

- Защо не? Ако много го мразиш...

- Коко беше златен човек... - бавно изрече Балабана. - Няма кой да го мрази...

- Да продължа с комичните ситуации... Какво ще кажеш за димящата цигара в твоя кабинет? А, кмете?

- Какво имаш предвид?

- Кой се подиграва с твоята власт?

- Само Коко се осмеляваше... При друга ситуация наистина бих се смял от сърце - неохотно се съгласи Вампора.

- А какво ще кажеш за бодила в пушката ти? - обърна се Траян към горския.

- Ядосах се! - отвърна набързо Балабана.

- Но на мен ми стана смешно, когато го разказваше - подхили се и кметът.

- Ами богатствата на Бончо Гладиатора? - продължи Траян. - Чудех се аз защо учителят подскача от изненада в селския музей! А то какво било - открил тайните си съкровища, изложени на витрините!

- Дори ние се смяхме тогава! - спомни си Вампора.

- Ами Пеещата круша? - отново попита младежът.

- И камбаната - сети се кметът.

- Какво за нея? - наостри слух Траян.

- Нямаше я, после се появи в кабинета ми, после пак бе закачена... - изреди набързо кметът. - Звънеше напосоки...

Траян се разсмя, но бързо стана сериозен:

- Кой се закача с вас?

- Не знам - отвърна Вампора. - Стела все мислеше, че е Коко. Той ни правеше подобни номера...

- Някой друг прави номерата на Коко - уверено изрече горският. - Спомнете си и за светещите дини...

- Но кой? - попита ги Траян.

- Ако знаехме... - въздъхна Вампора.

- Наскоро имаше ли подобни ситуации?

- Не - поклати глава Балабана. - Отдавна не е имало смях в селото...

- Кога спряха тези весели случки?

- След погребението на Димо Вълкобореца - изрече Вампора.

- Сигурни ли сте?

Двамата кралевци само кимнаха. Кметът вече се задъхваше и затова Траян взе лопатата от ръцете му. Заби я в коравата земя и каза:

- А сега да преминем към другата група събития... Ще ги нарека криминални, но не дотам зловещи... - Траян отхвърли пръст и продължи: - Свързани са с кражби - открадването на златната боичка от Адриан Мазачо и изчезналите ампули от аптечката на Щурата Стела...