Веселото гробище

38

Бяха пристигнали преди час и половина в Кралево с два автомобила и линейката. Пред кметството ги чакаше Щурата Стела, която щеше да ги заведе до пещерата.

Радо насмешливо поглеждаше към летните обувки на шефа си и очакваше с нетърпение да види как Мишената се търкаля по някой склон, подхлъзнат от гладките си подметки. А тук наскоро бе валяло. Но не позна. Комисарят отвори багажника на служебния опел и извади оттам стари войнишки кубинки. Преобу се и каза на Радо:

- Скрий се, присмехулнико!

- Шефе, застреля ме! - искрено каза младежът.

- А ти искаше сеир да гледаш!

- Няма такова нещо! - Радо се извърна настрани, защото отново си представи подхлъзването на шефа си.

- Да си виждал мечка да се търкаля по склон? - погледна го присмехулно Мишената.

- Само във въображението си - отговори несъзнателно младежът и отново се възхити на самоиронията на комисаря. Радо бе един от малцината, които знаеха, че жената на Мишената му вика „Мечо“.

- И там ще си остане този образ - подхили се комисарят.

- Или в оная картина на Репин... С мечетата, които се катерят по дънера - сети се Радо.

- Да не ми намекваш за нещо? - наежи се Мишената.

- Не съм казал, че спят на дънера, а само се катерят... - направи опит за нескопосно оправдание Радо.

Всъщност и двамата се сетиха за онзи случай, когато Мишената бе спал върху леглото на малката си дъщеричка. Тогава Радо ясно си представи мечка, сгъната на кравай върху отсечен дънер.

- Тук няма мечки - обади се Щурата Стела, която чу част от разказа им.

- Да вървим, юнаци! - нареди Мишената.

Щурата Стела тръгна напред. Зад нея вървяха Мишената, Радо, съдебният лекар доктор Моренов, колегите от криминалистичната лаборатория и санитарите, които мъкнеха носилка.

Когато излязоха от гората, комисарят съзря хората пред входа на пещерата:

- От сеирджии няма отърване и в пущинака!

- Свидетели, не сеирджии - поправи го Радо.

- Сега ще ги преброя - закани се комисарят и се провикна:

- Свидетелите да минат отдясно, а сеирджиите - отляво!

Не го разбраха и никой не помръдна. Радо прошепна на шефа си:

- Те май са хванали убиеца - и посочи към овързания Траян.

- Майсторска работа! - потри ръце комисарят и подаде ръка на Вампора. - Здрасти, кмете!

- Закъсняхте - промърмори Вампора.

- Труден терен - катерихме се, слизахме... - изрече Мишената, но без да се оправдава. - Казвай сега, но отначало!

- Димо Вълкобореца изчезна - започна кметът.

- Кога?

- От вчера не бяхме го виждали и..

- Тръгнахме да го търсим - продължи Максим Балабана.

- Не ме прекъсвай! - Вампора се извъртя към приятеля си. Обърна се отново към Мишената и продължи: - Тъкмо да надзърнем в Лудата мечка и ей този калпазанин излиза оттам. Арестувахме го.

- Вие ли го арестувахте? - ухили се Радо.

- Аз съм властта в този район - високомерно отвърна Вампора. - Граждански арест.

- И защо го арестувахте? - продължи Мишената.

- Защото мислят, че съм убиец - извика Траян, като се опита да се изправи.

- Трай там, момко! - отговори му комисарят, без да откъсва поглед от селския кмет. - Защо го арестувахте?

- Е, как! - учуди се Велизар Вампора. - Нашият Димо - заклан, а оня се измъква отвътре.

- Радо, развържи момчето! - нареди веднага Донов.

- Не бързай, господин комисар, не бързай! - направи опит да протестира Вампора.

- Не се излагай, кмете! - прошепна му комисарят. - Не виждаш ли, че по момчето няма капка кръв? Ако колиш някого...

- Както кажеш, господин комисар - отдръпна се Вампора, но погледна накриво Траян.

- Кой откри трупа? - попита Мишената, като огледа един по един присъстващите.

- Аз - каза Валерия. - Уплаших се и избягах.

- А после аз влязох вътре и тъкмо да изляза, те се нахвърлиха върху мен и ме завързаха - добави Траян.

- Двамата се разхождахте, нали? - Радо първи направи връзката.

Траян и Ели само кимнаха. Мишената пристъпи към Адриан Мазачо и каза:

- Значи само ти си сеирджията.

- Аз съм бащата на Валерия... - смутено каза Мазачо. - Когато дойде у нас, не беше на себе си... После се сети за Траян и аз дойдох с нея...

- Ти влиза ли в пещерата? - попита го комисарят.

- Не. Вампора не позволи.

- Браво, кмете! - обърна се Донов към Вампора. - Сега е наш ред, юнаци! Тясно ли е вътре?

- Има място за всички - отговори кметът.

- Влизаме само ние - каза Мишената.