Веселото гробище

87

Траян се събуди от щръкналия си член. Притвори отново очи и образът на Емилия затанцува около него. Трябваше да я види наяве. Нямаше да издържи до нощта.

След половин час зае място на канапето в лечебницата. Двама старци бяха обградили медицинската сестра и й разказваха истории от младостта си. Като не го могат вече, надлъгват се за миналото, помисли си Траян. Красавицата ги слушаше внимателно, от време на време отмяташе назад огнените си коси, при което се откриваше бялата й дълга шия. Искаше му се да впие устните си в малката ямичка на шията й и да продължи надолу. Невероятна е! Той усети, че се възбужда и излезе навън, за да се разсее. Запали цигара, но не отделяше поглед от движенията на Емилия. Изчака последния старец да влезе в лекарския кабинет и се приближи до медицинската сестра. Наведе се над нея и промълви:

- Желая те!

- Не сега! - отвърна нервно тя и посочи с глава към вратата на докторския кабинет.

- А кога?

В този момент влезе една възрастна жена, поздрави и седна на канапето. Траян се дръпна рязко назад, а Емилия го попита с неутрален тон:

- Вие за какво сте?

- Изгорих си ръката.

- На пожара ли?

- Не, преди това - отвърна той. - Изгорих се на една свещ... - ухили се той и й смигна.

- Сега ще ви видя...

Той влезе зад бюрото й, където се намираше медицинско шкафче и обикновен стол. Тръшна се на стола, погледна към новодошлата пациентка, а му се искаше да я удуши. Медицинската сестра извади мехлем и намаза изгореното място върху лявата му ръка. Траян започна да разкопчава ризата си.

- Вижте и тук.

Емилия се наведе, плъзна гальовно ръка по гърдите му, при което той веднага се възбуди.

- Тук не е наложително да се третира мястото.

- А тук? - хвана се той за чатала.

- При следващото ви посещение - изрече високо тя.

- Кога? - прошепна той.

Не му отговори, а седна отново на бюрото си.

- Еми - обади се възрастната жена, - разбра ли за пожара?

- Едва тази сутрин - отвърна Емилия. - Снощи така сме заспали, че нищо не сме усетили...

Траян беше на вратата, когато вратата на лекарския кабинет се отвори. Той се пъхна, преди още пациентът да излезе отвътре.

- Докторе - обърна се Траян към фелдшера, - Вие не бяхте ли при гасенето на пожара?

- Пропуснал съм този подвиг - засмя се доктор Дарев. - Вампора едва успя да ме събуди!

- Странно.

- Защо?

- Стори ми се, че ви видях - изрече несигурно Траян.

- Объркал си се.

- Вероятно.