Веселото гробище

4

Велизар Вампоров тъкмо заключваше кметството, когато ладата мина покрай него. Бе стар модел, май седмица, но добре запазен. Автомобилът бе претоварен с вещи - и вътре в купето, и на багажника отгоре, а имаше и ремарке. Някой искаше да се засели в селото. Не видя добре кой е в колата, но приличаше на циганско преселение. Няма как да стане! В селото нямаше нито един циганин. Нямаше и кражби. Никой не заключваше нито двора, нито къщата си. И така щеше да бъде, докато Вампора е кмет на това село! На няколко пъти отделни семейства се опитваха да се установят в Кралево, но не им позволяваха дори да отдъхнат, а камо ли да пренощуват. Момчетата от ловната дружинка си знаеха работата, още щом се пуснеше новината, че идват пришълци. От три години никой не се осмеляваше да пристъпи мерата на село Кралево. Няма как да стане и сега!

Вампора тръгна с бързи крачки в посоката, в която зави ладата. По тесните калдъръмени улици на селото се караше бавно и внимателно. Бе убеден, че ще настигне автомобила.

Кметът зави в първата пресечка и видя, че старата лада е спряла, но с включен двигател. От нея излезе дребен мъж, който минаваше петдесетте, главата му бе обръсната, а облеклото му градско - тениска и дънки. Мъжът се огледа, опита се да надникне над стобора на Ружината къща, после извади някакъв лист и внимателно го разгледа. Вампора му махна с ръка, но мъжът се направи, че не го вижда. Хвърли листа в купето и отново потегли.

Пришълецът търсеше нещо, а никого не попита къде да го намери. Не беше циганин, значи беше иманяр, заключи Вампов. Откакто преди години откриха Кралевското златно съкровище, тук често се навъртаха иманяри. При тях прилагаха същата процедура, както при циганите. На златотърсачите дори обръщаха хастарите на дрехите и багажа, за да не укрият някоя римска монета. И този нямаше да го огреят богатствата на Кралевското землище.

Вампора продължи подир чуждия автомобил. Дори леко разхлаби вратовръзката си, а потта избиваше по бялата му риза с къс ръкав. Когато задъхан изкачи баира, той видя, че пришълецът е спрял пред Прокълнатата къща. Имотът отдавна беше запустял, откакто... Дворът бе обраснал с лещак, къщата - едноетажна постройка - се губеше сред храсталаците, които препречваха пътя към входа й. Прозорецът откъм улицата бе строшен от вятър и бури. Нима Прокълнатата къща има нов собственик? Но от кого я е купил? Доколкото той знаеше, имотът бе ничий, откакто...

В този момент телефонът на кмета звънна. Той го вдигна и това, което чу, го накара да се обърне кръгом и да тръгне към параклиса, за да бие камбаната.

Но тя прозвънтя няколко пъти задъхано, сякаш някой събираше гладни новобранци в столовата. Кой бе научил новината преди него? И кой си позволяваше да бие камбаната без неговото разрешение? И не по установения ред?