93

Махмурлъкът му беше вместо сянка. А нали нямаше сенки по пладне?

Вече час Траян седеше под лозницата, но знаеше, че спи с отворени очи. Слънчеви зайчета подскачаха по лицето му, промушвайки се през лозовите листа. Той се отместваше настрани, но зайчетата го догонваха. Присмиваха му се открито. Дори не можеше да им отговори. Ледената вода от чешмата не му помогна особено. Главата му тежеше така, сякаш носеше хълма Орловица на темето си.

- Пийни студен айрян, чедо - приближи се към него баба Бенда.

Траян надигна каната, пи с едри глътки и част от млякото се стече по брадата му. Обърса се с ръка едва когато бяла струйка потече по гърдите му. Изруга наум, за да не подразни възрастната жена.

- Заради Ели ли се напи снощи? - попита благо баба му.

- Защо заради нея? - отговори с въпрос той.

- Говорят, че Мазачо те подгонил с пушката...

- Проклето село! - изруга Траян.

Направи опит да се изправи, но болката в главата му го принуди да се облегне назад.

- Отивам да спя - решително изрече той и с мъка се надигна.

- Ще те събудя, когато приготвя супата - каза баба му.

- Не ме буди!

Траян влезе в стаята и хладината й леко го освежи. Прерови раницата си, намери два аспирина и ги сдъвка. Тъкмо да легне, си спомни, че снощи писа някакви глупости на пияна глава. Погледна натам и видя, че лаптопът е заринат от някакви тетрадки. Приближи се и отвори първата.

- История на село Кралево, написана от Бончо Бончев - прочете гласно той и усети прилив на адреналин. - Тетрадките на Бончо Гладиатора!

Май някой искаше от него да допише историята на Кралево със събитията от последните дни. Кой му има такова доверие?

- Бабче, бабче - развика се той.

- Какво става, чедо? - запъхтяна се показа на прага старицата. - Добре ли си? - Тя се приближи и го пипна по челото.

Траян хвана ръцете й и нежно каза:

- Добре съм. Защо постоянно се тревожиш за мен?

- Ами за кого, чедо?

- Идвал ли е някой, докато спя?

- Никой не е идвал.

- А ти излизали?

- Нагледах Глухата Марина... - изрече баба Бенда и въздъхна. - И за нея се тревожа... Не е на себе си, откакто изгуби дъщеря си...

- Някой ми е подхвърлил тетрадките на Бончо Гладиатора - прекъсна я той.

- Сигурно иска да ги прочетеш - предположи колебливо старицата.

- Но кой е идвал тук?

- Отключено, е... Всеки може да мине - отговори тя. После припряно каза: - Ти по-добре чети!

- Ще ги прочета, но не сега... - бутна ги настрани Траян.

- Ами ако тайните на селото са описани от Бончо?

- Бабче, направи ми още айрян - съживи се отново той.

- Няма ли да ходиш на кафе „При Мазачо“? - смигна му тя.

- Нямам време - намуси се Траян.

- Да ти направя от онова, което купи от магазина? - подсмихна се старицата.

- Златна си, бабче - обърна се към нея той. - Знаеш ли как?

- Турското кафе се прави с магия... - засмя се баба му. -Чети на глас!

Траян се потътри след баба си, седна в кухнята, разгърна напосоки и зачете:

- По време на турското робство името на селото е Султанкьой (Царско село). То се споменава в османски данъчни регистри от петнадесети век. По това време тук са живеели около сто домакинства (ханета). Да не му се надява човек!

- Защо? Бончо много знаеше...

- Мислех, че е събрал само местните легенди...

- Той ходи до града да търси документи - защити го баба Бенда.

- Личи си - отбеляза Траян. - Мъжете от селото са били дервентджии. Пазили се прохода към Стамбул. Отглеждали са и големи стада от овце, кози и крави... - Спря и се замисли.

- Защо не четеш?

- Не е това, което ми трябва.

Траян се върна в стаята си и потърси с поглед листче, с което да отбележи докъде е стигнал. Под лаптопа се подаваше някаква салфетка. Той тъкмо да я затисне между листите, когато хвърли бърз поглед върху драсканиците си. Беше ги записал в кръчмата на Мазачо - онази вечер, когато подслушваше разговора на кралевци около убийството на Димо Вълкобореца. Хвърли тетрадката настрани. Салфетката съдържаше много по-ценна информация. Защо я беше подминавал досега?

Загрузка...