Веселото гробище

47

- И как разбра, че е вълк, а не куче? - попита Мишената експерта.

- Тънкости на занаята - отвърна самодоволно Гатев.

- Обясни и на нас, непросветените - продължи комисарят.

- Много е сложно, Мишена!

В този момент в стаята влязоха Марин Косев, експертът по дактилоскопия, и Иван Тенев, фотографът. Носеха проявените снимки от пещерата.

- Кой ще започне? - обърна се към тях Донов.

- Изводите са общи - отвърна Косев. - Няма пръстови отпечатъци.

- На хора поне - многозначително вметна фотографът.

- Но върху парафина се забелязват следи - продължи експертът по дактилоскопия.

- От вълк - прекъсна го нетърпеливо Мишената.

- Гатев, ако не бяхме ти казали... - поклати глава Косев.

- Как разбрахте, че е вълк, а не куче? - този път попита Радо.

- Аз ще обясня - отговори експертът по дактилоскопия. - Вижте тези снимки! - и той постави на бюрото две фотографии.

Мишената и Радо се надвесиха над тях, но нищо не видяха.

- Погледнете тук и тук - посочи с пръст експертът. - Това са почти съвършени парафинови отпечатъци от лапи... Много са широки за куче, което ни наведе на мисълта, че са от вълк...

- А ако е едро куче? - попита младият полицай.

- Не е - отвърнаха едновременно експертите.

- На вълка лапите са завити навътре, което му позволява да бяга с по-бърза скорост от кучето... Виж ей тук! - Марин Косев се обърна към комисаря и посочи с пръст една от фотографиите.

- Не виждам нищо, но ще ви повярвам - изрече Мишената.

- Открихме и няколко косъма, които недвусмислено показват вълчата порода на звяра - обади се отново Гатев.

- Кой ще гледа вълк в пещера? - попита комисарят.

- Може самият овчар да го е хванал... - предположи Радо.

- За да му пази стадото, а? - прекъсна го Донов.