Веселото гробище

97

Дъждът започна кротко. Напомняше на сутрешна роса и галеше умореното тяло на Траян.

- Готово! - провикна се той от дъното на гроба.

- Навреме свършихме - каза Вампора.

Кметът спусна надолу малката стълба и Траян излезе. Тръгнаха към автомобила, но младежът неочаквано се отдели от тях.

- Ще пикаеш ли? - без да се обръща, изрече кметът.

- Отивам при Прокълнатия гроб - отговори Траян.

Възрастните мъже го последваха.

Прокълнатия гроб изглеждаше различно. Кръстът бе изправен, китка от сини метличини бе поставена вместо панделка върху него, а пръстта бе подравнена от всички страни. Дори не се изненадаха на поредното яйце.

- Тази нощ ще го хвана, мамка му! - закани се Вампора.

- Той няма да дойде - каза Траян.

- Защо?

- Вече знае, че сме поругали гроба.

- И сега? - някак плахо попита Балабана.

- Ще иска да ни отмъсти - прошепна Вампора.

Внезапно се чу толкова силен гръм, сякаш бяха в центъра на звука. Тримата потръпнаха.

- Отмъщението на Дявола - едва изрече Вампора.

Адът се отвори над тях и ги посипа с ледени струи. На бегом стигнаха до автомобила. Не виждаха нищо през стъклата.

- Сякаш съм в автомивка - засмя се неочаквано Траян.

- Още ли ти е весело? - озадачи се кметът и леко се извърна назад.

- И в най-тежката ситуация има изход - каза оптимистично младежът.

- Така е, когато си млад - произнесе замислено горският.

- Ако довечера Дявола дойде за душата ти, пак ли ще се смееш? - ядоса се Вампора.

- Откъде ще знае, че ние сме копали? - нехайно изрече Траян.

- Да знаеш в селото други гробокопачи?

Тишината настъпи толкова внезапно, че ги притесни повече от дъждовните гърмежи. Небесният черпак с вода се изсипа набързо и тръгна по посока на съседното село Змейно.

Траян отвори прозореца и запали цигара.

- Тук не се пуши - наежи се кметът.

- Ще ти отговоря като Коко Хлопката - нахално каза младежът.

- Искаш ли да вървиш пеш тогава?

- Няма проблем - Траян отвори вратата на автомобила. - Чакайте ме при къщата на Димо Вълкобореца!

- Качвай се! - нареди Вампора, ядосан хем от наглостта на младежа, хем от собственото си любопитство.

Траян хвърли фаса и се намъкна вътре. Вампора потегли.

- Какво ще търсим в къщата на Димо? - попита Балабана.

- Не знам - искрено отговори младият човек. - Но трябва да е предмет, който Димо не е имал преди това.

- Дали ще разберем какво търсим? - поклати глава кметът.

- От това зависи живота ни - сериозно каза Траян.

- Няма как да стане! - изрече любимата си фраза кметът и допълни: - Не ни плаши така!

- Сигурен ли си? - със страх попита Балабана.

- Ако съм на прав път...

Слязоха пред схлупената къщурка на Димо Вълкобореца. Вампора разкъса печатите, които беше сложил и влязоха вътре.

- Ще запустее и този имот - поклати глава кметът.

- Няма ли наследници?

- Няма - отговори кметът. - Поне аз не знам.

- Какво да търся? - попита горският.

Траян извади от джоба на дънките смачкано листче, прочете го и каза:

- Топка, вълна... За друго не се сещам...

- Имаше топка на гроба на Коко - възкликна Вампора.

- Кога?

- На втория ден след погребението му.

- Тогава търсете вълна - каза Траян.

- Димо не гледаше животни - отбеляза Балабана.

- Вълнени чорапи броят ли се? - попита Вампора, като с посочи с ръка плетен кош със стари прокъсани чорапи.

- Ако не открием друго... - замисли се Траян.

- Няма как да стане! - развика се от сайванта Вампора. Траян и горският тръгнаха към него.

- Вижте вълната! - посочи той. - Лично аз върнах количката и лопатата на Димо от Темното езеро. Тогаваше беше празна.

В металната едноколесна количка имаше огромно кълбо от непрана вълна.

- На прав път съм - прошепна Траян. - Но кой си ти?