Веселото гробище

60

- Ще им кажем ли за подозренията ни? - попита Радо, а после изгаси двигателя.

- И да намалим бройката им ли? - изръмжа Мишената и слезе от автомобила.

Зад тях паркира колата на криминалистичната лаборатория. Пред кметството ги чакаха Велизар Вампора, Максим Балабана, Щурата Стела, Траян и доктор Дарев.

- Убийство ли е? - извика отдалеч Вампора.

- И този е припрян, шефе - прошепна Радо на комисаря.

- Що? Кой друг е припрян? - обърна се назад Донов и впери поглед в партньора си.

- Не познавам друг - Младият полицай храбро издържа на началническия поглед

- Убийство ли е? - отново повтори Вампора, като не откъсваше поглед от Мишената.

- Не - отвърна Радо вместо шефа си.

- Слава Богу! - едновременно се обадиха тримата кралевци.

- Да вървим да огледаме къщата на убития! - нареди Мишената.

- Нали не е убит? - стресна се кметът.

- Не е - потвърди комисарят. - Грешка на езика.

- Тогава какво ще гледате? - неочаквано се обади Щурата Стела.

- Такъв е редът - обърна се към нея Радо.

- Вампоре - Щурата Стела дръпна кмета за ръката, - тия ни баламосват!

- Стеле - отвърна й той, - ти си върви!

- Аз съм свидетел, ти си върви!

- Аз съм властта в това село! - високомерно изрече кметът.

- Не се карайте - намеси се Мишената. - Всички ви ще чуем!

Влязоха в двора на Бончо Гладиатора. Комисарят пусна в къщата само експертите, а останалите насядаха кой където намери из двора.

- Кой ще разказва пръв? - попита ги Мишената.

- Софиянецо, ти започни! - нареди Вампора.

- Шефе, имаш конкуренция - отново прошепна Радо на комисаря.

- Не си го и помисляй, юнако! - също шепнешком му отговори Мишената, а после се обърна към Траян: - Защо ти викат Софиянеца?

- Питайте тях.

- Питам теб - бавно изрече Мишената, приближавайки заплашително близко до младежа.

- Защото съм от София - бързо отвърна той.

- И аз - почти шепнешком каза комисарят.

- От кой квартал? - попита Траян.

- Да не си ми изповедник? - повиши тон полицаят. - Разказвай сега!

Траян разказа набързо събитията около смъртта на Бончо Гладиатора.

- Колко време се бави в магазина? - попита го Радо.

- Не знам точно... - замисли се Траян. - Но не повече от десет минути.

- Десет минути в селския мол? - изненада се комисарят. - Че какво толкова гледа?

- Общо десет минути - докато отида и се върна... - категорично отговори Траян.

- Видя ли някого по пътя?

- Да - отвърна Софиянеца и посочи към Щурата Стела.

- Ти къде отиваше? - обърна се към жената Мишената.

- У нас - кратко отговори тя.

- Мина ли покрай тази къща?

- Не. Аз минавам по друг път.

- Какво правиш тогава тук? - изгледа я недоверчиво комисарят.

- Тя тръгна след мен - обади се Траян. - Когато разбра, че господин Бончев е зле.

- Докторе - обърна се Мишената към фелдшера, - имаше ли нещо необичайно, когато пристигнахте?

- Не знам. Нищо не ми направи впечатление - озадачи се доктор Дарев.

- Вие каква диагноза сложихте? - попита го този път Радо.

- Аз само констатирах смъртта - притесни се фелдшерът. - Квалификацията ми...

- Ясно - обади се Мишената. - Юнако - обърна се той към Радо, - да надзърнем и ние вътре.

Двамата полицаи надникнаха из стаите, заети от експертите.

- Няма. И тук няма - мърмореше си Радо.

- Какво търсиш? - попита го Мишената.

- Хладилник.

- Не си се отказал от идеята за леденото кубче - промърмори комисарят.

- Отказах се - вдигна безпомощно ръце младият полицай, когато надзърна и в последната стая. - Няма хладилник.

- Господин полицай - показа се на вратата Траян, - мога ли да взема тетрадките на господин Бончев?

- Какви тетрадки? - изсумтя недоволно Мишената.

- За историята на село Кралево - посочи той към лавицата с книги. - Господин Бончев тъкмо щеше да ми ги покаже... - смело излъга Софиянеца.

- Да не ги затриеш? - изгледа го недоверчиво Мишената. - Наследниците могат да ги търсят.

- Опазил ме Бог! Ще ги върна, щом ги прочета - изрече набързо Траян

- Къде са те? - попита Радо.

- Ей тук - посочи с ръка Траян към етажерката с книгите, но бавно я отпусна.

- Какво? - проследи го с поглед младият полицай.

- Няма ги - отвърна замислено Софиянеца. - Няма ги - повтори разочаровано той.

- Какво липсва? - извика от вратата Вампора.

- Съкровищата на село Кралево - тъжно отговори младежът и излезе на улицата.